По някаква причина ние, хората, обичаме да дъвчем. От бебета до възрастни, още от периода на неолита (преди 6000 години), има писмени свидетелства, че имаме странно, инстинктивно желание да дъвчем. Независимо дали става въпрос за катран от брезова кора, смола от мастиково дърво, листа от кока, корен от женшен или дори китова мас, всъщност, онова, което дъвчем няма значение, защото тук става дума за самото дъвчене, а не за вкуса. И все пак, тъй като едва ли мнозина от нас ще посегнат към пръчица от брезов катран, нека да разгледаме онова съвременно вещество, което дъвчем най-често – дъвката.
Както е видно, английският израз chewing gum (дъвка) е съчетание от думите chewing (дъвча) и gum (смола). Chewing е съществително от глагола chew и означава „мачкам и смилам с кътниците (зъбите)“, навлиза в английския език от старогерманската дума kiuwan и е отбелязано за пръв път около 1 000 г. след Христа в Anglo-Saxon and Old English Vocabularies (Англосаксонски и староанглийски речници (1884)) от Томас Райт и Р. П. Вюлкер; обаче като термин, който се отнася конкретно до вещество, предназначено да се дъвче, а не да се поглъща, първата му поява може да се открие в Medical and Physical Journal, където през 1800 г. се споменава „навика да се дъвче“. Частта gum в нашия термин идва от старофренската дума gome, означаваща „лечебна смола от изсушения сок на растения“ и може да бъде проследена назад във времето до латинската gummi, гръцката kommi и дори древния египетски термин kemai: първата й употреба в този смисъл е в поемата на Джефри Чосър The Legend of Good Women (Легендата за добрите жени), в която около 1385 г. той споменава „дъвка, лечебна трева или дърво“.
Ако се вгледаме в употребата на термините, първата поява на gum (нещо, което предстои да бъде дъвкано) може да се види в броя от 11 април 1842 г. на вестник Spirit of Times (Филаделфия), където пише следното: „[Тя] ме попита дали не искам да дъвча дъвка“. Целият израз chewing gum, който всъщност ни връща към действията на предшествениците ни, които са дъвчели тютюн, се появява на 25 октомври 1850 г. в брой на вестник Chicago Daily Democrat, където (все едно че става дума за реклама) срещаме следното възклицание: „Дъвката! Нов превъзходен препарат от смолата на смърч.”
Въпреки че много култури по целия свят са разработили свое собствено вещество за дъвчене, съвременната версия на дъвката може да бъде проследена назад до Съединените щати и по-конкретно до една американска индианска дъвчаща смола, съдържаща сок от смърч. Ранните заселници възприели идеята и макар дъвчащата смола да е приготвяна частно в продължение на много години, първата търговска дъвка, Pure Spruce Gum (Чиста смърчова дъвка) от щата Мейн, е произведена през 1848 година.
Що се отнася до съвременната дъвка, може да не е за вярване, но тя е получена при неуспешен опит да се открие заместител на гумата. Изобретателят Томас Адамс бил работил преди това като секретар на бившия мексикански президент, генерал Антонио Лопес де Санта Анна, който дъвчел смола от местното дърво аян и ацтекска дъвка от дървесен сок (чикъл), и се опитал да използва чикъла вместо гума при направата на автомобилни гуми. Когато експериментите се провалят, Адамс осъзнал потенциала на продукта, нарязал го на ивици, пуснал го на пазара и го рекламирал през 1871 година под името Новата нюйоркска дъвка на Адамс.
Дъвченето винаги е било любимо човешко забавление, но тъкмо Втората световна война прави дъвката популярна в световен мащаб: дъвките били част от дажбата на американските войници и те често или ги продавали на местните жители, или ги давали като малък подарък на цивилни в Европа и Тихия океан.
И макар че до голяма степен считаме дъвченето за безсмислено занимание, изглежда че има много ползи от дъвката. На първо място, както всички знаем, дъвченето е полезно за устната кухина: дъвченето на дъвка (особено специално създадени видове) може да укрепи зъбния емайл, да намали плаката, и да засили ефекта на реминерализация на зъбите. Проучвания показват, че дъвченето на дъвка укрепва работната памет, увеличава скоростта на възприятие, намалява възстановителния период след операция и дори се счита за лек за Гастроезофагеалната рефлуксна болест.
И накрая, не се притеснявайте от случайно поглъщане на дъвката, тя няма да ви убие, не съдържа канцерогенни вещества и няма да остане в стомаха ви в продължение на 7 години. И така, вземете стрък градинска мента и дъвчете!
