Независимо от това дали в англоезичния свят наричат електрическия велосипед e-bike, ebike или просто electric bicycle, това средство за придвижване е много модерно. Само в Китай, където двуколесният транспорт винаги е бил предпочитаният избор, в страната са регистрирани над 200 милиона електрически велосипеди и нарастват с 30 милиона всяка година. При положение че те са енергийно ефективни, поддръжката и използването им струва по-малко от останалите видове личен транспорт и дават възможност за физическа активност, като потенциално допринасят за намаляване на умората (особено при големи дистанции или труден терен), разбираемо е защо популярността им нараства в последните две десетилетия. Подобно на новата си популярност, терминът също е сравнително нов, но концепцията е по-стара, отколкото можем да предположим.
Терминът ebike в английския език е съкратена форма на electric bicycle (електрически велосипед). Ако се вгледаме в основната дума, тя произлиза от смесването на bi-, латинска представка и означава „две“ и гръцката дума kyklos (със значение „кръгъл или колесен), плюс прилагателното electric, което идва от съвременната латинска дума electricus и означава буквално „наподобяващ кехлибар.
Първата употреба в английския език на думата bike в смисъл на колело може да се открие в издание от 1880 г. на списание Cyclist & Bicycling & Tricycling Trades Review, където пише следното: „Можем добросъвестно да го препоръчаме като чудесна литература за един шилинг за притежателите на велосипеди и триколки.” Колкото до съкратената форма от думата electric, тя може да бъде проследена назад във времето до броя от 22 ноември 1969 на вестник Chicago Daily Defender, където пише: „Електрическият автомобил на компанията Ford Motor… Е-колата беше предназначена за извършване на тестове.”
И макар че терминът се използва от 90-те години на миналия век, а един от първите съвременни производители на електрически велосипеди, Vector Services Limited, който пуска на пазара през 1992 г. модела Zike, едно от първите споменавания на думата след широкото й навлизане в употреба може да се открие в публикация през 2004 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, озаглавена Can Cars come Clean? (Могат ли автомобилите да не замърсяват околната среда), в която се описва как „51 електрически скутера, 30 електрически велосипеда, три електрически превозни средства с батерии и 15 електрически автомобила (общо 99 електрически превозни средства) са получили финансиране.”
Като се вгледаме в данните от продажбите, никой не може да се усъмни в популярността на електрическите велосипеди или тяхната полезност и приложимост в градска среда, но концепцията съвсем не е нова. Като се има предвид, че велосипедът с педали е бил създаден някъде в средата на 19 век (в зависимост от това на чии твърдения решите да вярвате), първите електрически велосипеди са изобретени през 90-те години на 19 век или някъде към 1890. От 1895 до 1899 г. Патентното ведомство на САЩ издава няколко различни патента за велосипеди – за задвижвани от батерии (Ogden Bolton), за задвижвани от двоен електродвигател (Hosea W. Libbey) и за задвижвани от електрически мотор (John Schnepf).
Оттогава електрическите велосипеди са оборудвани с датчици за въртящ момент, контрол на мощността и все по-силни, по-добри и по-малки двигатели и днес могат да достигат почти 40 км в час. По ирония на съдбата, това, което ги прави по-добри и по-бързи, ги прави и по-малко безопасни както за потребителите, така и за пешеходците. Ето защо някои китайски градове, където те са били широко използвани, ограничават употребата им. Но дори тези проблемите не са нови: шотландският ковач Киркпатрик Макмилън, който твърди, че е изобретил първия механично задвижван велосипед през 1839 г, е един от първите, направили пътнотранспортно нарушение и глобен с 5 шилинга през 1842 година.
