Ако дефинираме днешната дума чрез значението на самата дума, можем да я разбираме както ни хареса или просто да я възприемем веднъж и да я захвърлим. Определението е свързано както с начина, по който я използваме, така и със значението на самата дума, така че днешната дума потенциално предлага удобство, но вероятно си заслужава да отбележим, че както и във всички останали случаи, удобството винаги върви ръка за ръка с някакъв компромис – дори ако в първия миг не си даваме сметка за това. Използван за дефиниране на почти всичко – от стоките, които купуваме и артикулите, които използваме, до парите и дори, за съжаление, останалите хора, ето някои идеи за това какво означава изразът „еднократна употреба“.
Думата disposable е получена от съчетанието на глагола dispose, който идва от старофренската дума disposer и произлиза от латинската disponere, с буквално значение „отделям или подреждам“ и наставката –able, произлизаща от латинската дума -abilis, със значение „способен да бъде или оставен да бъде“, така че значението на нашия термин disposable може да бъде възприет буквално като „нещо, което можем да отделим, да оставим на разположение“.
Ако се вгледаме малко по-дълбоко в логиката на това значение, днешната дума е изцяло свързана с възможност за избор, в смисъл, че нещо може да бъде отделено, за да бъде използвано или „изхвърлено“ според преценката на някого. Първата документирана употреба на термина в английския език, отразяваща тази идея, може да бъде открита в The Soveraigne Power of Parliaments and Kingdomes, творба от 1643 г. на видния адвокат, автор и пуритан Уилям Прин, в която той пише: „Повечето служби са наследствени и кралят не разполага с тях.” За да разберем по-добре тази първоначална употреба, може да е от полза да се обърнем към значението на израза disposable income (разполагаем доход), дефиниран през 1948 г. в тримесечното списание на Дружеството на американските диалекти: „Разполагаемият доход представляват наличните пари за консумиране на енергия, за спестявания и за инвестиции.”
Почти десетилетия по-късно, като имаме предвид по-буквалната употреба на думата, спомената по-рано, пуританският свещеник Джон Гол в книгата си от 1652 г. със заглавие Πῦς-μαντία, The Mag-Astro-Mancer пише: „Ученикът има наклонност към изкуство или то лесно му се удава.”
Нека бързо да се прехвърлим три века по-късно. Тогава смисълът нещо да бъде отделено настрани, за да бъде използвано се запазва, но голямата разлика е в усмотрението на потребителя. Използването на термина за потребителски артикул, създаден за да бъде използван еднократно, а след това изхвърлен, се появява през 1943 г. в книгата от американския педиатър Л Емет Холт, The Care and Feeding of Children (Грижата за децата и тяхното изхранване), където се споменава концепцията за пестене на пари и труд: „Пелените за еднократна употреба са голямо удобство и включват малко разходи.”
Почти 80 години след това първо споменаване на продукти за еднократна употреба, ние осъзнаваме прекрасно, че това евтино удобство има определена цена. Само в град Ню Йорк отпадъците от продукти (опаковки и остарели продукти) нараства средно от 42 килограма на човек през 1905 г. до зашеметяващите 563 килограма на човек през 2005 г., като опаковките и употребяваните артикули за по-малко от 3 години представляват 57% от всички твърди отпадъци. От друга страна, избирането на удобството не е изцяло по наша вина: теорията за планираното остаряване, според която продуктите се произвеждат, за да се развалят и да станат по-малко желани в сравнително кратък отрязък от време, подтиквайки хората да купуват по-бързо нови продукти, също е отговорна за бързото нарастване на броя на продуктите за еднократна употреба.
Като се има предвид това, изглежда хората преоткриват първоначалната дефиниция чрез нашето съвременно разбиране на стоките за еднократна употреба: осъзнаваме, че евтините продукти за еднократна употреба носят определени последици и затова се учим как да реорганизираме нашата употреба на такива продукти, за да имат най-голямо въздействие.
