За пръв път думата едра шарка е регистрирана в английския език от Уилям Булин, лекар в Англия от 16 век, който описва различни болести и епидемии, поразили Лондон (холера, плеврит и едра шарка) и търси начини за лечението им. Той въвежда в английския език такива думи като отпочивам, бълбукам и изкуствен.
Друг англичанин, Едуард Дженер, въвежда ваксината за едра шарка. Въпреки че не е първият, който открива начина за предпазване от едра шарка, Дженер се възползва от информацията, че по принцип доячките не се заразяват от болестта. Той заразява едно 8 годишно момче, Джеймс Фипс, с кожното заболяване кравешка шарка, в резултат на което то е имунизирано срещу едра шарка. Единствената му награда е безплатен наем за къща, която по-късно се превръща в музей на Дженер. В Русия възнаграждението за Александър Марков, момчето, което предоставя лимфа за ваксина в царския двор, спасила Екатерина Велика, е благородническа титла с право на наследяване. Това е ранен пример за работата на Дженер, довела до създаването на ваксина, която бързо се разпространява по света, спасявайки живота на много хора. Много скоро след това първата програма за ваксиниране стартира във Великобритания, регулирана от Наредба за ваксинацията от 1840 година.
Днес едрата шарка е факт от миналото, но тя наистина е била много сериозно заболяване, покосяващо живота на милиони хора през вековете. Високият процент на заразност – почти 20 % – я превръща в истински убиец. През 18 век всяка година от болестта загиват около 400 000 европейци. Смята се, че около 300 милиона души са умрели от едра шарка през 20 век. От болестта умират английската кралица Мери, Луи XV и Покахонтас. Оцеляват Сталин, кралица Елизабет и Максим Горки. Все пак това е инфекция, която е била изкоренена. Световната здравна организация съобщава добрата новина през 1979 г.
Да, Дженер открива пътя, който Булин се е надявал да открие. Някои хора казват, че с работата си той спасява повече човешки животи от който и да било друг човек, живял някога.
