Електрическите велосипеди може наистина да са добра идея, но когато сте в определена градска среда те могат да се окажат тромави и трудно да се адаптират към условията, а това създава проблеми, когато има много автомобили и хора наоколо. По-доброто решение е нещо, което е по-малко по размер, не е толкова тромаво и е по-лесно за контрол и маневриране; любопитното е, че то се е появило за пръв път още преди около век. Олекотен, компактен, с 2 колела, мотор и с лесна и удобна изправена стойка: това е електрическият скутер.
По дефиниция електрическият скутер е традиционен скутер (т.е. платформа за стъпване, кормило за управление и 2 колела), задвижван с електрически двигател. Що се отнася до самата дума, тя може да бъде раздробена на 2 съставни елемента: представката e и думата scooter. Както и при някои други електрически механизми като електрическия автомобил и електрическия велосипед, е-то в изписването на английски на електрическия скутер (E-Scooter) е просто съкращение на думата electrical, която пояснява, че машината се захранва с електричество вместо или заедно с по-традиционни методи; съкратеното изписване на думата е използвано за пръв път на 22 ноември 1969 г. в издание на вестник Chicago Daily Defender, където пише следното: „Електрическият автомобил на Ford Motor Company… Електрическият автомобил е проектиран като изпитателен модел.“ Колкото до основния термин, scooter, който означава „нещо, което се движи бързо“, той е възникнала от глагола scoot, който има неясен произход, но се смята, че идва от морския жаргон, като имаме предвид, че е бил използван за пръв път в писмо от капитан Тайрел в The Annual Register (Годишния регистър) от 1759 г.: „При положение че най-голямата фрегата създаваше неприятности, дадох му няколко снаряда от долната палуба, накарах го да тича като здрав човек и той никога не се върна към предишните си действия.” Като съществително (което е първоначалната й форма), думата scooter е използвана около 1825 г. в смисъл на някой, който върви забързано или “scoots”, както отбелязва английският филолог Робърт Форби в творбата си The Vocabulary of East Anglia, където той твърди, че терминът означава: „Да тичаш като скутер, т.е. много пъргаво.”
Подобно на произхода на думата scoot, не сме много сигурни и в произхода на превозното средство. Като се има предвид, че скутерите се произвеждат доста лесно – първоначално това са колела, прикрепени към дъска и снабдени с някакъв вид дръжка – и при положение че имат много прилики с проектите на пионера в производството на велосипеди Денис Джонсън, всичко, което можем да кажем със сигурност е, че те са на поне един век. Ако се вгледаме както в първата употреба на термина scooter – на 21 февруари 1919 г. във вестник London Times, където пише: „Скутерът, който познавахме преди войната, беше нов вид терор върху тротоарите.” – така и в употребата на термина motor scooter (моторен скутер, а днес в българския език се употребява само думата „скутер“) – списание Autocar пише в броя си от 20 януари 1917 г. следното: „От няколко месеца в тази страна е известно, че „скутерът“ в Америка се е превърнал в нещо доста по-различно от детската играчка, толкова популярна на Британските острови. Доскоро обаче в Лондон не бе наблюдаван американският моторен скутер.” – популярността на скутерите по времето на писането на тези статии (което подсказва и възрастта им) е очевидна.
Ако се върнем конкретно на нашата дума, първите модели на скутери, задвижвани с електричество, са произведени от Autoped Company от Лонг Айлънд, Ню Йорк от 1915 до 1921 г., както и от компанията Krupp в Германия от 1919 до 1922 година. Подобно на електрическия велосипед и електрическия автомобил, които са изобретени, после донякъде забравени, а след това са намерили ново приложение, благодарение на появата на по-мощни и по-компактни батерии и двигатели електрическите скутери се превърнаха в предпочитано средство за придвижване за онези, които търсят бърза, безопасна, компактна и сравнително евтина мобилност, а компании като Bird и Lime отиват толкова далеч, че предлагат електрически скутери в градските автопаркове за споделяне на велосипеди.
Разбира се, новите решения са съпроводени от нови проблеми, повечето от които се въртят около тяхната класификация. От една страна, поради тяхната скорост, електрическите скутери могат да представляват проблем за хората в пешеходните зони. Като имаме предвид правилата, свързани с използването на велосипедни алеи, като скорост, безопасност и изисквания водачът да е в седнало положение, електрическият скутер не може да бъде използван на тези места. И накрая – поради липсата на защитни елементи, огледала и предупредителни сигнали, те далеч не са подходящи за използване по пътищата. С други думи, те биха били чудесно цялостно решение за движение в градските райони, ако намерим решение как да ги използваме правилно и да регулираме използването им.
