Благодарение на развитието на всички форми на комуникация, както и улеснените и скоростни начини на пътуване и смяната на местожителството, хората сега имат възможността да бъдат по-мобилни отколкото преди. Заради скорошни коментари на политици и заглавия на медии по отношение на смяната на идентичността на Европа и какво точно означава да бъдеш „европеец“, най-добре е да обърнем внимание на един от основните термини в тази дискусия – емиграцията.
Думата „емиграция“ води началото си от къснолатинското emigrationem, което означава „преместване от място“, и произлиза от ex (вън), както и от глагола migrare (премествам се) и се дефинира като напускане на родината с цел заселване на друго място. Като изключим самото определение, думата често внася объркване при употреба сред изучаващите английски език, както и сред голям брой от тези, които имат значителен опит с използването на езика – кога се използва думата и кога се използва „имиграция“? По-просто казано, като използваме примера за Големия картофен глад в Ирландия от началото на 19 век, когато ирландците решават да напуснат родината си, те се превърнали в емигранти. Въпреки това, когато действително пристигнали и се заселили на друго място, напр. като Обединеното кралство, Америка и Австралия, те станали имигранти.
Но по какъв начин нашата дума създава потенциален проблем по отношение на Европа или която и да е географска област? Заради по-ниската раждаемост в европейските държави, както и по-големия брой на пристигащите, има причина за безпокойство, че тези, които емигрират от други континенти ще променят скоро значението на това да бъдеш европеец, като се опитват да внесат културно разнообразие в европейската система, която вече е поставила акцент върху собствените си ценности и култури. Освен това откритите възможности за пътуване, както и за забогатяване, или гражданския порив за развитие на страните са послужили за усилване на желанието за емиграция в Европа. Отвъд стриктната културна интерпретация, най-вече в по-малките и по-гъсто населени държави като Обединеното кралство, безпокойството се базира на пространственото настаняване или по друг начин казано – дали има достатъчно място за живеене, което да отговаря на нуждите на всеки, което е довело някои организации като Партията за независимост на Обединеното кралство до решението да предложат ограничение на броя емигранти от Европейския съюз и извън него.
Произхождащо от английския език от 40-те години на седемнадесети век, понятието е използвано за първи път от епископ Джоузеф Хол в неговия труд на библейска тематика от 1646 година The Balme of Gilead (Балсамът от Галаад), където той пише, „Жестоко изпитание (относно емиграцията) в пламъци малко по-ниски…от тези на ада“. Въпреки че първоначално се използва в религиозен контекст, терминът скоро придобива значение в хуманитарните науки, както може да се види в The Primitive Origination of Mankind (Първобитното начало на човечеството) на сър Матю Хейл, където през 1676 година той пише, че „Излишеството често е било причина за емиграции“. Като използва нашата по-модерна интерпретация, първият известен автор, който пише за емиграция от определено място, е Томас Нют в своя труд от 1791 година Prospects and observations on a tour in England and Scotland (Проучвания и наблюдения по време на обиколка в Англия и Шотландия), където пише за „Онези емиграции, пропити с меланхолия…от Островите…на Шотландия“.
