Английският език е наистина обаятелен език. Продукт на смесването на западногермански, старонормандски / френски, гръцки, латински и заемни думи от множество други езици, английският език може да бъде едновременно семпъл и труден. Точно в това се състои и тънкостта: както при официалната викторианска подредба на трапезата приборите (думите), които се използват за определени ястия (ситуации), могат да разкрият доста за хората, които ги ползват, или, ако перифразираме друга гастрономична аналогия на един от пионерите на френската гастрономия Жан Антелм Брилат-Саварин: „Кажи ми какво казваш и аз ще ти кажа откъде си.”
За глобален език, който може да се похвали с множество стандартизирани версии, всяка от които разполага с редица диалекти съобразно региона или етническата принадлежност и се проявява чрез такива езикови хибриди като Chinglish (китайски английски), Franglais (френски английски) или Spanglish (испански английски), вашият английски може да бъде практически отвсякъде.
Сред всички места, където бихте очаквали да се използва английски език, организация, която е свидетел на напускането на единствения си официално англоговорящ член, вероятно няма да бъде първото ви предположение. Оказва се обаче, че английският език не само процъфтява в ЕС, но и създава свой собствен език, който е днешната дума – Euro English (евро-английски). Терминът е въведен от немския лингвист Бродер Карстенсен през 1986 г.: „Английският език, който тези хора използват, е вид евро-английски и е очевидно, че той ще бъде доста по-различен от ползвания днес английски език, който е негов първообраз“. Нашият термин е съчетание от съкратената форма Euro на European (или в случая на European Union (Европейски съюз)) и основния език English и може да се дефинира най-общо като „всекидневната версия на език, използвана от хората, работещи в институциите на ЕС – амалгама от жаргон, британски английски, английски, който се говори от чужденци с всичките му присъщи странности и често срещани грешки и термини, заимствани от 23-те други официални езици на целия съюз.“
Подобно на много работещи вариации на английския език, евро-английският е плод на необходимост. Като се имат предвид изискванията за превод на ЕС и широко оповестените разходи, е лесно да се предположи, че цялата комуникация между страните е под формата на преводи от родните езици, но това не винаги е така. Докато писмената комуникация и срещите на високо ниво винаги са придружени от превод, комуникацията на по-ниско ниво между служителите от различните националности в отделите понякога се осъществява без устен превод.
Когато, да речем, служител от Испания не разбира естонски и обратно, езикът за комуникация по подразбиране става някакво ниво на английски – включително ведомствен жаргон и фразеология на родния език – при което и двамата могат да се разберат един друг. С времето някои неанглийски аспекти са навлезли в широка употреба, като използването на non при отрицание, думата possibility (от френския термин la possibilité) измества думата opportunity, а немският термин Handy се използва вместо mobile phone (мобилен телефон).
Въпреки че в момента евро-английският процъфтява, бъдещето му не е толкова сигурно. И макар господстващото положение на английския език като глобален език да не е изложено на риск, съществува риск за форми на комуникация като евро-английския, тъй-като за все повече хора е по-удобно да използват стандартния английски език. От друга страна в съюз, в който Обединеното кралство вече не членува, евро-английският се превръща в неутрално средство за комуникация, недосегаемо за обвинения за грубо влияние или езиково господство. По ирония на съдбата, най-добрият език за европейска комуникация се оказва език, който, макар и напълно отделен от европейските езици, е конструиран изключително върху тяхна основа.
