Можем да погледнем днешната дума от индивидуална гледна точка – като покупката на кола например или изплащането на заем за жилище, или от бизнес перспектива и дори от макроикономическа гледна точка – като издаването на държавни ценни книжа за покриване на националния дълг, за да се убедим, че днешната дума finance е навлязла във всички аспекти на нашия живот. И макар да е много лесно да се сетим за безброй поводи да се занимаваме с финансови въпроси в ежедневието си, какво можем да кажем за самата дума?
Първоначално нашата дума finance е била използвана със значение на уреждане на дълг (приключване на задължението, опрощаване на задължение, изплащане и т.н.), нещо като последна вноска. Думата произхожда от старофренската дума finance, а коренът й идва от средновековната латинска дума finis със значение на „последна вноска или уреждане на задължение“. Колкото до развитието на думата, любопитно е, че за разлика от много думи с едно–единствено значение в друг език, които са развили много значения в английския език, многобройните значения на думата finance са внесени от френския език.
Първата известна писмена употреба на думата finance е от около 1400 г. в мистериозните пиеси с религиозно съдържание Coventry Mystery Plays, в които е използвано споменатото вече значение на край, приключване: „Господ, който е създал всички неща от нищото…предоставя на всяко същество възможност да достигне до своя край (finance)“. Половин век по-късно виждаме пълното възприемане на оригиналното френско значение в Tale of Beryn (Разказ на Берин) (около 1460 г.), където пише: „за да превърнете греховете си в добродетели, уреждайте задълженията си (finance)“. Книгата Book of Noblesse (Книга на благородническото съсловие), в която се описва нахлуването във Франция на Едуард IV през 1475 г., е първата творба (отново от френски език), в която думата finance означава снабдяване със стоки. В нея пише: „поради липса на достатъчно войници, богатства и финанси – достатъчен брой стоки“. До средата на 18 век тази идея за снабдяване е адаптирана към монетарната система, както по отношение на индивидуалните финанси, така и във връзка с финансите на държавата, както може да се види в творбите на Уилям Коупър от 1766 г.: „Моите финанси никога няма да могат да удовлетворят тези ненаситни нужди“ и в шедьовъра на Едуард Гибън от 1781 г. The Decline and Fall of the Roman Empire (Упадък и рухване на Римската империя): „На тяхната мъдрост беше поверена висшата администрация на правосъдната система и финансите“.
