11.06.2013

Отвъд чертата?

Футболът е джентълменска игра, която се играе от хулигани
Футболът е джентълменска игра, която се играе от хулигани

Футболът е джентълменска игра, която се играе от хулигани, а ръгбито е хулиганска игра, която се играе от джентълмени.“
Оскар Уайлд

Една от нашите думи на деня „хулиган“ засегна някои проблеми, свързани с тълпата, отразили се драматично на английски футбол през 70-те и 80-те години на миналия век. Появата на стадиони с отделни седалки и обновяването на имиджа на Висшата лига промени представите за този спорт, но думите на Оскар Уайлд все още извикват кисела усмивка на лицата на много фенове.

Спортните съперничества могат да изкарат на преден план както най-доброто, така и най-лошото от различните клубове и националности. Незабравим е паметният сблъсък между Англия и Западна Германия на финала за Световната купа през 1966 г., в който решителният – трети – гол на англичаните и до ден днешен си остава противоречив. Петте десетилетия телевизионни повторения така и не успяха да докажат дали ударът на Джеф Хърст е преминал голлинията, или не. Тази победа на Англия бе последвана от поредица немски триумфи. През 1970 г. защитата на английската титла приключи на четвъртфинал при резултат 3:2 за Западна Германия, а четири години по-късно Франц Бекенбауер вдигна световната купа, докато Англия дори не се класира за финал. Силното представяне на Англия през 1990 г. за Световната купа и през 1996 г. в Европейското първенство приключи на полуфиналите след поражение с дузпи от вечните им съперници, което предизвика незабравимия коментар на Гари Линекер:
„Футболът е проста игра: 22 мъже тичат 90 минути подир една топка и накрая германците винаги побеждават.“

При такъв тип съревнование може би най-добре е да се намерят начини противниците да играят рамо до рамо. Ръгбито може да бъде брутален спорт, в който Англия, Шотландия, Ирландия и Уелс са пролели много кръв, но когато тези играчи се съберат под знамето на британските лъвове, те се борят един за друг, а не един с друг. Голфът едва ли може да се нарече физически агресивен спорт, но недоверието между националностите все още съществува. Миналата седмица острите коментари на испанеца Серхио Гарсия преминаха границите и доведоха до объркване и напрежение. Но погледнато позитивно, „Райдър къп“ доказа, че е едно добро отражение на европейското единство. Когато германецът Бернхард Лангер стана звезда на Отборите на Европа за 80-те и 90-те години на миналия век, британските фенове го прегърнаха. И когато поведе Отбора на Европа към рекордна победа през 2004 г., той бе приветстван като герой и най-добър капитан. Може би голямата истина за спортното съперничество между Англия и Германия е, че и двата отбора уважават своите съперници и всъщност биха предпочели да играят с тях, а не срещу тях.

Финалът на Шампионската лига още веднъж ни напомни за немската сила и мъжество, докато краят на английското участие дойде още преди четвъртфиналите. Все пак имаше известна утеха и за страната-домакин. За първи път загубата на немски отбор на Уембли беше гарантирана.

Абонирайте се чрез RSS