Внимание, не говорим за вид храст или дърво от семейство Розоцветни, а за шведския вариант на греяно вино. Греяното вино или виното с подправки е било известно на европейците през Средновековието. То е било почитано още през 300 г. след Христа, откогато датират и първите писмени сведения за греяно вино в Римската империя. И, естествено, римските легиони го разпространили из цяла Европа.
Истинският предшественик на виното с подправки датира едва от 16 век и това е греяното вино Hippocras, наречено на Хипократ, за което се е смятало, че има лечебни свойства при наранявания на мускулите.
През 17 век една немска разновидност на греяното вино глювайн (прави се от вино, захар, мед, канела, джинджифил, кардамон и карамфил) става твърде популярна в Европа. Според историята шведският крал Густав I Ваза, горещ почитател на този немски еликсир, изковава шведския термин glödgat vin, който буквално се превежда като „греяно вино“ (от glödga (загрявам, смесвам с подправки) и vin (вино)).
Името Glögg като съкратен вариант се появява за пръв път в писмена форма едва през 1870 г.
През следващите десетилетия популярната напитка се разпространява из цяла Европа и през 90-те години на 19 век от лечебна отвара, предписвана за най-различни заболявания, се превръща в коледна традиция.
Това е перфектното питие при студено време след каране на ски и през зимната ваканция, тъй като сгрява едновременно и тялото, и душата.
Една оригинална рецепта от 1898 г. описва глога като съставен от утайката в бъчвите на виното порто (или портвайн), гъсто червено вино, коняк, шери, захар, канела, кардамон, бадеми, стафиди и ванилови шушулки.
В днешно време глогът се среща в най-различни разновидности, с различни аромати и алкохолен градус, като най-често за основа му служи червеното вино (порто или бордо), а има и варианти с бяло вино, бренди, водка….и дори безалкохолни напитки, често с аромат на индийско орехче, анасон, корички от портокали, джинджифил и бланширани бадеми, добавени към оригиналните съставки. Можете артистично да смесите избраните съставки, като не забравяте, че кардамонът е задължителна подправка.
Британският читател за пръв път попада на текст за шведското греяно вино едва през 1927 г. в книга, озаглавена Sweden (Швеция): „Шведският пунш e с реномето на кафето, както и възхитителната гореща напитка, наречена glögg (глог), която действа почти толкова успокояващо като греяното бордо, с което академичното общество на колежа „Сейнт Джордж“ в Оксфорд е толкова известен“.
Обикновено глогът се сервира горещ в халба след вечеря. В Швеция го сервират най-често с джинджифилови или цитрусови бисквити, както и със стафиди и бадеми, в Норвегия – с оризов пудинг, известен като Risgrøt, а в Дания – с пухкави палачинки Æbleskiver, поръсени със захар.
Организирането на глог партита е обичайна зимна практика във всички скандинавски страни и всеки Julebord (коледен празник) не би бил същият без тях.
