Златният парашут е широко популярен като още една корпоративна мярка за защита от враждебни поглъщания (вече разгледахме макаронената защита и отровното хапче), но зад цветущия израз се крие нещо много повече.
Като цяло, златен парашут е споразумение за компенсация на висши ръководители в случай на промяна на управлението на тяхната работодателска корпорация, независимо дали при сливане, придобиване, поглъщане или друго преструктуриране на бизнеса.
Парашутът обикновено се договаря между борда на директорите (в зависимост от законите на страната, в която компанията е инкорпорирана, може да се изисква и одобрението на акционерите) за осигуряването на значителни компенсации за висшето ръководство (включително бонуси, акции и фондови опции), в случай че тяхното наемане бъде прекратено или ако смяната на управлението доведе до намаляване на властта или статуса (по-ниска позиция). Има и някои парашути, които съдържат клаузата да се „отворят“ в случай на закупуване на определен процент от акциите на компанията или просто в случай че изпълнителната власт напуска компанията.
Вероятно терминът е базиран на по-стария златно ръкостискане, появил се във Великобритания около 1960 г. и чието значение се отнася за предложения, отправени към висшето ръководство за щедри ползи, в случай че наемането бъде прекратено или в замяна на ранно пенсиониране, в който случай „парашутът“ е метафора за безопасното приземяване на засегнатите служители.
За първи „потребител“ на златен парашут се смята бившият президент и изпълнителен директор на Trans World Airlines, Чарлз Тилингхаст Дж., в чийто договор от 1961 г. има клауза, която гласи, че ще му бъдат изплатени компенсации, ако загуби работата си в TWA.
Стимулиращите заплащания нарастват многократно в началото на 80-те години на 20 век заедно с увеличаването на поглъщанията и сливанията, като са оправдани с оглед на запазването на много талантливи висши служители и тяхната финансова защита, а допълнително и ги стимулират да бъдат обективни в работата си и да работят за интересите на инвеститорите по време на процеса на поглъщане, като в същото време обезсърчават офертите за враждебното придобиване, добавяйки високи суми към разходите за такива придобивания.
Противниците обаче спорят, че висшите служители не бива да се нуждаят от допълнително заплащане, за да правят най-доброто за компанията, а тези плащания могат да бъдат всъщност значителни, като например със Стив Уин, СЕО на Wynn Resorts, който е начело на списъка със златен парашут за 358 милиона долара.
И не само изпълнителните директори и висшите служители са покрити от подобни споразумения за прекратяване, тъй като след златния парашут идват сребърният и бронзовият парашут, по принцип включвани като клауза в договор за наемане и включват компенсаторни плащания, фондови опции и бонуси за по-голям брой служители, които губят работата си по време на определени корпоративни преструктурирания.
По отношение на златния парашут, сребърният и бронзовият са по-малки, но много по-широк кръг служители може да получи определен здравен пакет при освобождаване и сигурно приземяване в случай на прекратяване на договора.
