Защо толкова се шуми около Фестивала на цветовете? За онези от нашите читатели, които никога не са чували за този фестивал или го асоциират единствено със снимки на млади хора, покрити с ярки цветове, които организират шумни купони из Европа и САЩ – да, става въпрос точно за онова, което името на фестивала и рекламата подсказват – празник на открито, на който се събират основно тийнейджъри, слушат музика и в определен час хвърлят цветна пудра.
Фестивалът, който в последните години придобива огромна популярност в Европа, всъщност е успешна маркетингова идея. Една немска компания със седалище в Берлин притежава правата върху фестивала и организира всички празнични събития от 2012 г. Тогава е проведен първият фестивал на територията на стара железопътна гара в Берлин, където се събират 2500 участници. По-късно същата година следват фестивали в Мюнхен, Хановер и Дрезден, а през следващата година фестивалът става световен, като се разпространява на 3 континента в 7 държави.
Според организаторите, на всяко отделно място фестивалът следва една и съща програма – започва около обяд някоя събота (тази година берлинският фестивал се състоя в неделя, 26-ти юли, като събитието беше преместено официално от събота в неделя заради лошото време, но най-вече, за да не попречи комерсиално на Zug der Liebe (Влак на любовта) – събитие, вдъхновено от Парада на любовта, което се провед в събота, с подгряващи диджеи и музикални изпълнители. Кулминацията настъпва около 15 часа с първото спонтанно хвърляне на цветен прах за деня (участниците могат да носят собствена цветна пудра или да си я купят на самия фестивал) и това се повтаря на всеки час до края в 22 часа. Празничното настроение се поддържа с голямо количество храна, питиета и тематични стоки.
Не оставайте с впечатлението, че организаторите са стигнали сами до тази блестяща идея, тъй като фестивалът всъщност е вдъхновен от съществуващ популярен хиндуистки фестивал – Холи.
Холи, известен и като Фестивал на цветовете или любовта, е религиозен празник, който първоначално е възникнал в Индия и се организира, за да се посрещне пролетта, която оцветява природата с ярки цветове (датите варират от февруари до март, в зависимост от Пълната луна) и да ознаменува победата на доброто над злото.
Името на празника идва от религиозния мит, който стои в основата му, от Холика – хиндуистки женски демон, обгорен до смърт с помощта на бог Вишну, който спасява брат й и така доброто възтържествува. Заради присъствието на огън в мита се запалват огньове, които осветяват нощта преди големия празник. На следващата сутрин започва карнавалът на цветовете, когато присъстващите се гонят и се посипват един друг със суха цветна пудра и балони, пълни с цветна течност. Опияняващата комбинация от питиета, храна и купон с приятелите и семейството могат да продължат няколко дни.
Холи е древен хиндуистки празник, за който има свидетелства в санскритски текстове от 5 век след н.е., в които са описани културните му ритуали. Британските колониални власти започват да наблюдават празника едва през 17 век.
Първият писмен документ, в който се споменава фестивалът, е от 1622 г. и идва от документацията на британска фабрика, построена в Сурат (седалище на президента на Източно-индийската компания), където са описани разходите за покупка на банян (смокини от Бенгалски фикус) на фестивала Холи: „Холи в Хиндустан означава свещен, но ме кара да мисля, че това име му е дадено прибързано. Дадох двадесет и три рупии, увити в плата на тюрбан, на посредник, както и много други ненужни неща, които увеличиха разходите, но в момента ще се въздържа да изреждам“.
Нищо ново под слънцето – Холи може да означава свещен, но е и свещен Граал за търговците.
