27.03.2014

Широко отворени врати

През първия ден от 2014 г. Обединеното кралство заедно с няколко други държави от Западна Европа официално отвори врати като популярна дестинация за имигранти от България и Румъния. Макар и да е предоставен достъп, обаче, остават наболели въпроси за това дали Обединеното кралство е готово и има възможност да приеме нови имигранти. За да се разтълкува най-точно този повод за притеснение, е необходимо да се проследи предишният опит на британците във връзка с ЕС.

По-рано, когато Обединеното кралство започна да взима участие в процеса на европейската интеграция, нямаше почти никакво притеснение относно имигрантите, тъй като почти всички държави членки имаха сходен висок стандарт на живот. Всичко това се промени с падането на Съветския съюз през 1991 г., когато беше отбелязано първото голямо разширяване на ЕС на територията на по-бедните страни от Източна Европа. След приемането им в ЕС през 2004 г., страни като Полша и Прибалтийските републики бързо се възползваха от новопредоставената свобода на движение в рамките на ЕС. Обединеното кралство обаче подцени до голяма степен това желание за имиграция и не беше добре подготвено да се справи с наплива от хора и директното натоварване на социалните схеми. Това може да бъде обобщено най-добре от представителя на Консервативната партия, член на парламента Найджел Милс, който заяви: „Предвиждахме 13 000 души да дойдат, а сякаш дойдоха милион. Беше ужасяващо.“

Заричайки се да не повтаря същите грешки с две от най-новите държави членки, България и Румъния, Обединеното кралство се зае да направи промени в имиграционните политики. Тези политики включваха:

  • прилагане – наред с други икономически сили в ЕС – на изчаквателен период от 7 години от присъединяване към ЕС до свободно имигриране;
  • въвеждане на по-строги изисквания за имиграция от държави, които не са членки на ЕС, за да се компенсира увеличения наплив от държави членки на ЕС;
  • ограничаване на достъпа до някои социални услуги като получаване на помощи по безработица за първите 3 месеца след пристигане, здравеопазване и включване в списъци за настаняване.

Независимо от тези ограничения, които следва да направят нещата по-трудни за пристигащите българи и румънци, миграционните служби на Обединеното кралство все още очакват пристигането на 50 000 души от двете държави годишно в следващите 5 години, като се смята, че 70% от тях ще се присъединят към работната ръка, а останалите ще пристигнат с цел обучение. Като имаме предвид, че доходът на глава от населението в Обединеното кралство е 4-5 пъти по-висок от този в Румъния и България, трудно можем да виним тези имигранти за това, че търсят по-добри условия за живот. Въпреки това за гражданите на Обединеното кралство, както и за вече установилите се нови имигранти (напр. поляци и литовци), съществува риск по-нататъшният наплив да изтощи облагаемите ресурси, да наруши социалното сближаване и да доведе до увеличаване на престъпността.

Поради факта, че гореспоменатите официално са граждани на ЕС, Обединеното кралство не може да направи нищо конкретно, за да ограничи имиграцията, вероятно най-добрата алтернатива е да им се помогне да се адаптират към „местния“ начин на живот. Например като се осъществи контакт на родния им език и им се покаже по какъв начин най-добре да се интегрират в британското общество, може да се помогне за процеса на асимилация и да се намали броят на недоволните имигранти, които евентуално биха прибягнали до престъпност. Според Едуард Вик, Изпълнителен директор на EVS Translations, „при наличие на скромен бюджет, да се прилага такъв проект в цялата страна може да се окаже невъзможно. Във всеки случай съдействието с фирма за преводи с опитен екип и конкурентни цени в контекста на имиграционните процеси може да допринесе много за тяхното улесняване и спестяването на редица главоболия.“

Нека не забравяме също, че повечето имигранти работят усърдно и дават тласък на британската икономика. Те създават връзки със своите родни страни и подпомагат културния и икономически обмен. И както се казва, ако един чужденец, който не владее перфектно езика, може да дойде и да „открадне“ нечия позиция за работа, то тогава не би трябвало да се обвинява нито имигранта, нито системата.