В резултат на криворазбраната свобода на словото и по-специално на свръх обезопасената и удобна учтивост на анонимността в интернет, изглежда хората си позволяват да изхвърлят с лекота в мрежата всякакъв вид словесен боклук. Ако решим да открием позитивни знаци в настоящата ситуация, можем да отнесем към виртуалната джунгла, в която живеем, класическата фраза на Ницше „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“.
Колкото и да е парадоксално, оказва се, че разширяването на свободата на словото разширява и възможностите за обидни внушения. За да се постигне политическа коректност в тази хлъзгава област, човек трябва да овладее виртуозни риторични умения. Изисква се перфектна дипломатичност с равни порции намеци, намигвания и инсинуации (innuendoes), за да се изкаже мнение дори по най-тривиален въпрос.
Днешната ни дума innuendo е съществително, което идва от латинската дума innuendo със значение на „насочвам към, кимам към“. Терминът навлиза в английския език като юридически израз на средновековна латинска формула, използвана в правните документи при въвеждането на обяснение в скоби за доуточняване на предшестващото съществително име в смисъл на „с други думи, тоест“.
Първата известна употреба в писмена форма на нашата дума е свързана с брачния закон от 1564 г. Child-Marriages, Divorces, and Ratifications in the Diocese of Chester (Деца, бракове, разводи и ратификации в епархията на Честър).
Обяснение на правния термин се появява около век по-късно в Glossographia (Глосография)на Томас Блънт, където британският лексикограф дава определения на около 11 000 думи с чуждестранен произход, навлезли в английския език през 17 век. Там нашата дума се тълкува така: „Innuendo е юридически термин, използван най-вече в декларации и други молби… за деклариране и посочване на личност или предмет, които не са били ясни преди това; като например той (innuendo с други думи, ищецът) е крадец“.
Разговорната употреба на думата innuendo е в смисъл на недиректен намек, загатваща забележка, свързана с личност или предмет, най-вече изразяваща неодобрение. Това е изкусителна за познавачите дума и Робърт Бърнс я използва умело в писмо, написано на 13 ноември в далечната 1788 г., в което изразява дълбокото си задоволство да вечеря в Dunlop House: „Те така ме упоиха с техните хитри инсинуации и с деликатните innuendoes на комплимента, че ако не ставаше дума за приятен спомен, сигурно щях да започна да се възприемам като човек с не малка тежест“.
Друг пример как да включим думата innuendo в ежедневния ни речник на политически коректен член на обществото откриваме в творбите на американския историк и дипломат Джон Лотроп Мотли и по-конкретно в неговата история на Нидерландия през 16 век The Rise of the Dutch Republic (Възход на Нидерландската република) от 1855 г.: „Кардиналът не пропусна нищо от анекдота и инсинуацията (innuendo), което би могло да накърни образа на най-изтъкнатите благородници“.
Думата инуендо все още не е навлязла в българския език, макар че плахо си проправя път по заобиколни пътища чрез имена на фирми и продукти.
