Преди 50 години най-големите корпорации търгувани на фондовата борса са били General Motors, Ford и ExxonMobil; а миналата година това вече са Apple, Alphabet (Google) и Microsoft. И ако някога икономиката е била движена от суровините и промишленото производство, днес в центъра на модерните икономики са информацията и приложенията. При положение, че идеите са бизнес, а мисълта означава пари, очевидно е, че употребата на израза intellectual property (интелектуална собственост) ще продължава да расте.
Ако разчленим израза, думата intellectual идва от старофренската intellectuel, със значение „завладян от идеята, разбирането“ (в опозиция на физическитe усещания), а propriete е видоизменената старофренска дума за „собственост“.
И макар да звучи семпло, изразът intellectual property може да бъде определен като мисъл, приведена в действие. В юридически контекст, терминът може да бъде дефиниран като всяка мисъл, използвана във връзка с някакъв проект като например някой, който влага мислите си в роман, музикант, който пише песен или съвместните усилия на екипа да създаде следващото приложение за смартфон, търсено от потребителите.
Изразът „знанието е сила“ е от 1597 г. и се приписва на сър Френсис Бейкън; но ако беше жив днес, той можеше да каже „знанието е пари“. Ако настоящото мащабно дело за нарушение на патент за милиарди долари между Apple и Samsung по отношение на дизайна и технологията е някакъв показател, интелектуалната собственост е скъпо начинание и…голям бизнес. Според едно изследване от 2016 г. на PWC, броят на издадените патенти намалява всяка година, но средните щети са нараснали до 7.3 млн. долара, като 80% от делата са били обжалвани, а 53% от решенията − променени. Освен очевидните разходи, не трябва да се забравят и потенциалните скрити разходи – заради задушаването на иновациите, пречките при навлизане на пазара, цената за отклоняването от законите за интелектуална собственост или пренебрегването им.
Както казахме по-рано, интелектуалната собственост не е движела икономиката на нашите дядовци, но ето нещо доста изненадващо − терминът е съществувал от векове. Може да не е за вярване, но е бил използван за пръв път в литературното списание The Monthly Review през 1769 г., в което пише: „Какъв скъперник е този доктор по отношение на неговите неща, и колко е щедър, когато става въпрос за интелектуалната собственост на другите.“ В юридически смисъл, първата дискусия за интелектуалната собственост идва от една творба от 1847 г. на Чарлз Удбъри и Джордж Майнът със заглавие Reports of Cases Argued and Determined by the circuit Court of the United States for the First Circuit, в която се описва в детайли идеята: „Само по този начин можем да защитаваме интелектуалната собственост, труда на ума, продукцията и интересите като принадлежащи на човека − както пшеницата, която той отглежда.“
