Когато мислим за Сан Франциско, като изключим огромните мостове, един от най-емблематичните символи, които могат да ни хрумнат, е най-популярната и носталгична форма на масов транспорт в града. Думата е свързана много тясно с интересни елементи от бита на американците, например с реклама на марката хранителни продукти Rice-A-Roni, които могат да се видят във всеки американски магазин за хранителни стоки. В американското детско шоу „Кварталът на господин Роджърс“ това е единственото средство за придвижване до така наречения квартал „Мейк Билийв“ – царство на марионетките, управлявано от крал Петък XIII-ти, където куклени герои и приятелски настроени хора си помагат взаимно. Естествено, става дума за кабелните трамваи – които са извървели доста интересен път, за да станат емблема на Сан Франциско.
Нека раздробим английския термин Cable Car (кабелен трамвай) на двете съставни думи: cable и car. Първоначално думата cable е означавала „голямо въже или верига, използвани на кораб“ и навлиза в английския език от старофренската cable, която пък произлиза от латинската capere (хващам или сграбчвам). В смисъл „превозно средство на колела“, думата car може да бъде проследена назад до старофренската carre, латинската carrum и галската дума karros, със значение „колесница с две колела“.
Що се отнася до употребата на израза в английския език, както може да се досетим, отделните думи са съществували много преди да бъде създадена комбинацията им. Първият термин, който се появява, е cable и можем да го открием в английската поема от края на 13 век „Брут“ на Лайамон, където пише следното: „той боравеше умело с въжетата“. Около век по-късно, около 1320 г., думата е употребена в свитъци, които са цитирани в творбата на Джозеф Томас Фоулър от 1899 г. Extracts from the Account Rolls of the Abbey of Durham (Извлечения от счетоводните сметки на абатството в Дърам): „24 шайби на колички (железни плочи за предотвратяване износването на осите) с ключ за тях“. Не е изненадващо, че изразът cable car се появява едва през 1887 г. (около 60 години след като е бил изкован) в творбата на Дж. Бъкнол Смит A Treatise upon Cable or Rope Traction (Трактат за кабелната и въжена тяга): „Отличното управление на въжената железница е… възхитително демонстрирано по тази линия“.
Като оставим настрана думите и тяхната употреба, онова, което различава кабелните трамваи от останалите форми на масов транспорт като трамваите и метрото, е начинът им на функциониране. Без да изискват надземни електрически линии или електрифицирани коловози за набиране на скорост, кабелните трамваи се захранват от… кабели. Ето как става това: мотор/двигател движи голям кабел с постоянна скорост, а трамваите са прикрепени към подвижния кабел с помощта на захват в долната част на вагона, който прилича на голям чифт клещи и му придава ускорение. И обратното, за да спрете кабелния трамвай, трябва просто да освободите захвата от кабела и бавно да натиснете спирачките, налични във всеки отделен кабелен трамвай.
Понеже не изискват непременно електрификация, кабелните трамваи може да са малко по-стари, отколкото си мислите. Първата железопътна линия, използвала въжен кабел, е служела за транспортиране на въглища – това е железопътната линия до градчето Фодон (близо до Нюкасъл), открита през 1826 година. Първото регистрирано използване на кабелна железница за транспортиране на хора е 14 години по-късно, благодарение на железопътната линия в тунела Блакуол в Лондон.
За жителите на Сан Франциско въвеждането на кабелни трамваи включва един британски имигрант, Златната треска в Калифорния и един трагичен инцидент. Пристигайки в Сан Франциско през 1852 г., Ендрю Смит Халиди, син на човека, получил първия патент във Великобритания за производството на телени въжета (кабели), решил да използва Златната треска, за да им намери още приложения. През 1869 г. вдъхновението му идва от една трагедия, когато става свидетел на инцидент, свързан с кола, теглена от кон, която не била в състояние да се справи с мокрите калдъръмени улици на Сан Франциско и хълмистия терен. След няколко години усъвършенстване на плана, Халиди тества първата система на въжени трамваи през август 1873 г., а системата започва да добавя линии и влиза в експлоатация следващия месец.
През годините много градове са имали собствени системи за въжени трамваи, като Париж, Лондон, Мелбърн, Ню Йорк и Чикаго; обаче с времето и поради появата на по-ефективни нови технологии, кабелните трамваи в крайна сметка излизат от употреба и са заменени от метро, автобуси и т.н. От друга страна, няколко града вече работят с модернизирани системи, включващи напълно автоматизирани трамваи и други форми на задвижване на места като Венеция, Милано и Лас Вегас. При това положение какво е попречило на Сан Франциско да се модернизира или да се окаже от кабелните трамваи? Жителите на града просто не искат да направят това. Според сайта SFGATE: „В края на 40-те години градските власти решават, че е време да затворят системата за въжени линии. За щастие гражданинът на Сан Франциско Фридел Класман, заедно с две дузини женски групи, сформират Граждански комитет за спасяване на кабелните трамваи. Усилията на Класман се увенчават с успех и той успява да убеди града да поддържа няколко въжени линии.“
