16.12.2011

Как да убиеш преводач с по-малко от 10 кликвания

Ако ми дигнат кесията, какво загубвам? Смет!… но който открадне ми доброто име, той макар и сам да не забогатява от кражбата, оставя мен все пак по-беден от последния бедняк.“[1]

Отело, трето действие, трета сцена,
155–161

 

Статиите  по въпроса за преводите, направени от човек, и тези, създадени с автоматизиран преводач, са безкрайно много, безкрайно дълги и изобилстващи с предположения. В действителност проблемите се свеждат до две основни ключови точки: изменчивостта на езика и вътрешноприсъщата му свързаност с това какво означава да бъдеш човек. Казано простичко, да бъдеш човек означава да си непредсказуем. Това е непознато чувство и безкрайна концепция – нещо, което засега, за щастие, все още не се включва в уменията на програмите за автоматизиран превод.

Дейвид Белос в книгата си „Това в ухото ти риба ли е?“ (напълно непредсказуемата  граматика на издателя) описва появата на речниците като повече или по-малко съвпадение с появата на печатната преса. Печатарите следователно имали интерес да се стандартизира правописът, да се създадат граматични правила, а по-късно и  значения, за да се отпечатват големи тиражи. Първоначално речниците се правели просто като списъци от думи на два езика, на които преводачите чинно се позовавали. Но какво значи да създадеш речник? Възможно ли е някой да даде  определение на всичките думи в даден език и, дори да го стори, има ли някакъв начин да се отчетат всички модификации в начините, по които могат да бъдат комбинирани, за да носят смисъл? И дори тогава колко дълго този списък би  останал актуален? Аналогията на Балос е съвсем илюстративна:

„Да се опитате да съберете ВСИЧКИ думи в даден език е също толкова безсмислено, колкото да се опитате да съберете всички водни капки в една течаща река. Ако успеете да го направите обаче, тя вече няма да е течаща река. Ще бъде аквариум.“

С други думи, речникът обрича един език на застой. Обаче много уверени в себе си авторитети и международни организации, съставени в по-голямата си част от лица, за които английският не е роден, са особено виновни за такива изопачавания, като глобишът (изкуствено създаден опростен вариант на английския език) и обратните преводи. Те се опитват да омаловажат това, че езикът продължава да еволюира непрестанно.

Тогава защо това заглавие? Защото този въпрос ще бъде поставен за обществено разискване в близките няколко години, когато машинният превод в действителност достигне онзи перфектен, силно желан баланс между приходи, бързина и качество (в  тази последователност), за да го превърнат в опция, която не се нуждае от никаква човешка намеса в целия процес. Междувременно, това може да бъде едно същинско забавление. Защо тогава да не му се порадваме?

Думите на автора, преведени машинно от фарси, арабски, естонски обратно на английски  изглеждат по следния начин:

 “Кой открадна портфейла на спам? Но той каза, че съм добри мюсюлмани, Феликс преместите болка.“

Не се шегувам.

CL.

 

[1] Използван е преводът на Валери Петров (от „Уилям Шекспир: Всички 37 пиеси и 154 сонета“, изд. Труд, София, 2011 г.)