Какво означава евтиния петрол? От търговеца на стоки до крайния потребител, който зарежда резервоара си с гориво на път за работа, всеки е забелязал скорошното драстично понижаване на цената на петрола. Приблизително от 2010 г. до средата на 2014 г. средната цена за барел суров петрол тип Брент беше 110 щатски долара. Наскоро средната цена се понижи до под 50 щатски долара, което представлява приблизително 55% спад за последните 6–7 месеца. Естествено, поради връзката между цената на петрола и цената на бензина, това означава по-ниски цени на бензина, което би трябвало да зарадва крайния потребител. Но какво означава това за отделните икономики по света?
За страни, занимаващи се с производство на петрол, които от дълго време разчитат на печалби от енергийната индустрия, рязката флуктуация в цената може да се окаже лоша икономическа новина, особено ако се комбинира с липса на фискално планиране. Например страни, които са разчитали на печалбата от петрола, за да поддържат плана си за разходи, като Венецуела и Нигерия, вече започват да се изправят пред евентуално безпокойство, тъй като са принудени да избират между ограничения в разходите и комбинация от по-високи данъци и по-малко субсидии. В другия край на спектъра са страни като Саудитска Арабия (и Русия в по-малка степен и със смекчаващи вината обстоятелства), които са се приготвили за подобно неблагоприятно развитие на нещата, като са създали резервен фонд – изчислен на 700 млрд. щатски долара – който ще им позволи да поддържат настоящите нива на производство на петрол за поне няколко години, без това да навреди на икономиките и на плановете им за разходи.
Естествено за нациите, които потребяват петрол, по-ниските му цени са абсолютно добре дошли; за съжаление, за много от основните двигатели на световната икономика именно тяхната собствена слаба икономическа ситуация е причината за това намаляване на цените на петрола. Потребителите, базирани както в Китай, така и в ЕС, ще се възползват от по-ниските цени на горивата, но това носи със себе си скрити проблеми. Ръстът на китайската икономика, който се движеше съответно между 10,4% и 9,3% през 2010 г. и 2011 г., сега се очаква да е по-малко от 7% за 2015, което представлява значително забавяне, докато ЕС в момента подготвя програма за количествени облекчения за 60 млрд. щатски долара на месец, за да стимулира икономиката на Европа. Що се отнася до Съединените щати, които бяха най-големият вносител на петрол в света, местното производство на шистов нефт намали зависимостта на Америка от чуждестранна енергия и предпази икономиката от сътресенията на пазара за петрол, но въпреки че Америка изглежда се е възстановила от най-лошата част на скорошната рецесия, определен брой ключови фактори като ставка на участие на работната ръка демонстрират, че остава да се извърви дълъг път, за да се стигне до истински ръст.
Като се вземат предвид всички фактори, значението на евтиния петрол за дадена икономика всъщност наистина касае гледната точка – може да е добра новина за частните потребители, тъй като може да спомогне да се понижат разходите, но да е лоша новина за цялата страна, тъй като това е продукт на намалено изразходване на средства и забавяща се икономика. Теоретично, Международният валутен фонд твърди, че спад от 10 щатски долара в цената на петрола води до 0,2% ръст на световната икономика (съответно 2015 г. би трябвало да е свидетел на ръст на световната икономика от около 1%). Въпреки това Международният валутен фонд наскоро намали ръста на световната икономика с 0,3% – до 3,5% през 2015 г. За съжаление, изглежда, че икономическата слабост се възползва от преимуществото на евтиния петрол и в момента, в който двигателите на световната икономика се възстановят, същото ще последва и с цените на петрола.
