През уикенда интернет беше покрусен от новината, че едно здраво четиригодишно момченце е починало, след като е консумирало известно количество канела на прах. Новината е свързана с модното канелено предизвикателство (така се нарича модата да се записват клипове, на които заснетият поглъща лъжичка канела на прах в рамките на 60 секунди и няма право да пие вода).
Съществуващите регулации в Европейския съюз определят точно какво количество канела може да се добавя към определени храни, тъй като канелата съдържа съставка, за която се смята, че вреди на черния дроб.
Опасна ли е наистина канелата? Трудно ни е да отговорим на този въпрос, но можем да ви запознаем с произхода на английската дума за канела и историята й, още повече, че става дума за една от най-често използваните подправки.
Канелата се добива от вътрешната част на кората на дървета в Източна Азия, изсушава се на слънце и се завива на масури. Използва се както в сладкарството, така и при приготвянето на солени и пикантни ястия.
Думата навлиза в английския език в края на 14 век като директна заемка от старофренската дума cinnamone, която идва през латинския от гръцката дума kinnamomon, сходна на думата на иврит qunnamon. Думата се появява за пръв път в писмена форма през 1430 г. във Fall of Princes (Упадък на принцовете) на Джон Лидгейт.
По-голяма част от канелата в международната търговия се добива от дървото cassia. Това име е било записано за пръв път в английския език много по-рано, някъде в началото на 11 век, като заемка от латински през иврит от глагола qatsa (обелвам кората).
В ранния английски е била употребявана и думата canella, дума, която все още се използва в много европейски езици, включително и у нас. Тя произлиза от латинската дума cannella (тръба) – формата, която заема подправката, след като се изсуши. Думата canella навлиза за пръв път в писмения английски език през 1230 г., като описва сладка комбинация от канела, джинджифил и женско биле.
Сега, когато изяснихме произхода на думата и начина, по който е навлязла в английския език, остава да потърсим обяснение кога и как самата подправка е навлязла в Европа.
Канелата е била позната от древността и е била високо ценена от древните народи като дар за богове и монарси. Подправката е спомената и в някои от книгите на Библията, например като съставка на мирото, с което е бил миропомазан Мойсей и като символ на приятелство.
В Древния Рим при тогавашния стандарт на живот римлянинът е можел да си купи само около 30 грама от божествената подправка.
Арабските търговци са пренасяли канелата по сухоземни пътища, в резултат на което доставките са били ограничени и скъпи. Това превръща канелата в символ на висок статус в Европа.
За дълъг период от време венецианците държат монопола върху търговията с подправки в Европа, като внасят канела от Александрия. Но през 16 век португалските търговци достигат до Цейлон и през следващите сто години създават монопол върху вноса на канела.
Британците поемат контрола върху Цейлон от холандците през 1796 г. Но по това време значението на монопола на Цейлон вече започва да залязва, защото отглеждането на канелените дървета се разпространява и в други региони по света.
Цейлонската канела, истинската канела, все още се използва в Обединеното кралство, но в САЩ канелата най-често се извлича от дърветата касия в Югоизточна Азия, има по-силен аромат и е по-сладка.
