Китайските букви са логограми или писмени знаци, които представляват цели думи и дори изрази, като една логограма може да има различни значения и в зависимост от смисъла – един и същ писмен знак може да се произнася по различен начин.
Китайските йероглифи представляват най-древната писмена система в света, използвана непрекъснато в течение на времето и се смята, че първите китайски писмени знаци имат легендарен произход. Според легендата, Цандзие, който имал четири очи и бил чиновник в правителството на митичния Жълт император, вдъхновен от небето, животните и природните картини, създал първия комплект от китайски букви. В деня, в който това се случва – някъде около 2650 пр. Хр., хората чули воя на духове и станали свидетели как житната реколта се изсипва от небето.
Лингвистичните изследвания имат известни аргументи срещу този колоритен мит, предвид най-вече последното откритие на древни надписи, което датира отпреди около 5000 години, като някои учени смятат, че тази находка би могла да представлява най-ранното известно свидетелство за китайските йероглифи, предшестващо прочутите кости за гадаене, датиращи от края на династията Шан от около 1200-1050 г. пр. Хр., които представляват надписи, издълбани върху корубата на костенурки и животински кости, използвани за гадаене и връзка с духовете на умрели владетели.
Това, което се знае със сигурност е, че с разпространяването на китайския будизъм в Източна Азия, литературният китайски език става работен език на учените и правителството, а китайската култура и писменост намират прием в Япония, Корея, Виетнам и в други региони за продължителен период от време
В китайския език логограмните букви се наричат Канси, със значение на „хан букви“. Както може да се предположи, името им произхожда от Златната ера на династията Хан. Първата им употреба в английския език е в превода на Ричард Брукс от 1736 г. на The general history of China (Обща история на Китай), написана в оригинал на френски език. А употребата на думата „радикал“, в смисъл на китайски йероглиф, използван за формиране на част от друг йероглиф със същото или подобно звучене, е записана три години по-рано в London Magazine: „Сред големия брой букви в този език [китайски], има 400 радикали, от които произхождат останалите“. Сричкообразуващия речник на китайския език на Самюел Уелс Уилямс от 1874 г. пък дава следната дефиниция: „Тази част от буквата, която не е радикал, няма име сред китайците, но чужденците са я нарекли примитив или фонетичен знак.”
В японския език логограмите са известни като канджи и значително се различават от китайските букви. Заемки от китайски могат да бъдат изписвани с китайски букви на японски, докато японските думи могат да бъдат изписвани с канджи за китайска дума с подобно значение. В японския език повечето канджи имат както родното многосричково японско произношение, така и китайско едносричково произношение.
Изследванията показват, че за да придобие грамотност на китайски език, човек трябва да научи около 2500 йероглифа, които се използват ежедневно, а колкото до това колко са съществуващите китайски йероглифи, това е въпрос с неясен отговор, тъй като Таблицата на използваните йероглифи в съвременния китайски език дефинира съществуването на 7000 писмени знаци, Големият сборник на китайските букви − почти 55 000, а Речникът на вариантните форми в китайския език съдържа определенията на над 106 000 китайски йероглифи.
