„Дрехата, която носите показва начина, по който се представяте пред света, особено днес, когато човешките контакти са толкова бързи. Модата е мигновен език.“ – Миуча Прада
Може да отхвърляме израза „Не съди за хората по външния вид“, но истината е, че ние често сме оценявани, а и оценяваме другите, според начина, по който изглеждаме, дрехите, които носим и начина, по който ги носим. И макар различните модни тенденции да са преходни и нашите модни увлечения да се променят съобразно нашите променящи се потребности, за съжаление имаме склонността да се фокусираме единствено върху това какво разкрива определен моден артикул за нас, вместо върху това какво всъщност представлява дрехата, какъв е произходът и историята й. Типичен пример за това е днешната дума.
В българския език думата „кюлоти“ предизвиква усмивка и обикновено се използва в пейоративен смисъл. И да, така е, прабабите ни са носили гащи тип кюлоти, но в английския език (както, впрочем и в съвременната българска модна терминология), тази дума означава важен моден артикул, който се отличава с функционалност и красива линия.
За мнозина англоговорящи culotte (или разделената на две пола) изглежда като проста и разумна смесица от форма и функция, обединяваща небрежната, спокойна функционалност на панталоните и шортите с ефирността и женствеността на полата, но този елемент на облеклото е нещо повече от случайна функционална иновация: той има отделна собствена история.
Нашата дума е навлязла в английския език от френската culotte, означава „бричове“ (дреха, покриваща тялото от кръста надолу), и произхожда от латинския термин за дъно или фундамент, culus. И макар днес да смятаме, че culotte е основно артикул в женската мода, неговият произход е изключително мъжки.
Украсявайки долната половина на тялото на европейските висши класи от края на Средновековието до началото на 19 век, първоначално тази дреха, популяризирана от френския крал Хенри III, представлява тесни панталони по тялото, стигащи точно под коляното, като крачолите са пристегнати с копчета, тока или шнур. Всъщност първото споменаване на думата в английския език става благодарение на духовника Ричард Харис Бархам (използващ псевдонима Томас Инголдсби) и идва от поемата му Black Mousquetaire in The Ingoldsby Legends (Черен мускетар в легендите на Инголсби), където през 1842 г. той пише: „Той смъкна дантелата от връхната си дреха и от нещо, което, предполагам, трябва да нарека culotte.”
Що се отнася до това, кое е причинило промяната на пола, добре, нека го наречем модерна чувствителност.
През Викторианската епоха от втората половина на 19-ти век, когато се увеличават възможностите пред жените да станат по-активни и атлетични в обществения живот, скоро става ясно, че полата, дълга до земята, не е идеалното облекло за всяка дейност. За радост, иновацията взима връх. Вместо на дамите да им се налага да яздят коне седнали отстрани на седлото, за да прикриват долните си крайници, се появяват дълги поли-панталони, така че жените да възсядат мъжкото седло, но да успяват да запазят скромност и благоприличие. Времената продължават да се променят, а полите-панталони се модифицират/адаптират, за да отговорят на нуждите на други дейности, като обикновеното домашно градинарство или вълнуващото колоездене.
Като се има предвид, че мъжката мода (и езикът заедно с нея) са изоставили употребата на вече до голяма степен историческия термин culottes в началото на 19 век, женската нужда от термин, който да дефинира тази дреха, която не е нито пола, нито панталон, води до рециклиране на нашата дума, покриваща долната част на тялото, като първата изцяло женска употреба е през 1911 г. в израза „сатенена пола-панталон“ в книгата на Сесил Уилет Кънингтън English Women’s Clothing in the Present Century (Облекло на английските жени през настоящия век).
Оттогава досега, освен случайното и неясно използване на термина като визуална референция за меката козина на гърба на предните крайници на кучето (да, наистина, точно в този смисъл думата е включена в речника Funk and Wagnalls New Standard през 1928 г.), терминът остава доста стабилен; но използването му е значително разширено. Например, culotte сега се използва за дефиниране на почти всичко, което съчетава аспекти на пола и разклонени панталони, като skorts (мини пола-панталон), demi jeans (странна дреха, която представлява къси разкроени джинси върху дълги джинси), или просто разкроената пола-панталон. По ирония на съдбата единствените, които не разширяват употребата на термина, са прародителите на думата, французите, за които този термин просто означава интимно облекло от кръста надолу – женски гащи. C’est la vie!
