За много (ако не всички) фирми днешната фраза е просто израз на здрав разум. В крайна сметка познаването на вашите клиенти, както и техните нужди и желания, винаги е от ключово значение за успеха в бизнеса.В повечето случаи тази логика се въплъщава в по-ежедневни задачи, като идея къде да се приложи стимул за ускоряване на услугата, в кои райони има по-голямо търсене на определен луксозен артикул или какви стоки ще се търсят през предстоящите зимни месеци; но в няколко важни случаи нашата фраза може да послужи за откриване на разликата между законните сделки и престъпността или корупцията. Разбира се, става дума за идеята „Да познаваме (нашия) клиент“, но освен типичните ежедневни потребителски приложения (които повечето хора разбират), мнозина не разбират как концепцията се опитва да защити финансоватасистема.
Преди да вникнем в концептуалното и практическо значение на този израз, е важно да го раздробим на съставните му думи. Първата дума, глаголът Know, навлиза в английския език в сегашния си вид от староанглийската cnawan и протогерманската knew, като и двете се използват в смисъл на „възприемане, разбиране или способност за различаване“. Първата употреба на термина може да се види в староанглийския труд Vitellius Psalter (който е и речник), където пише: „Бог ще оповести своята присъда.” На второ място е притежателното прилагателно Your, което идва от староанглийската дума eower и протогерманската juz или iwwiz, и във връзка с конкретен човек (или група от хора), към когото се обръщат, е използвано първоначално в поема, написана в началото на 14 век и редактирана от Олоф Зигфрид Арнгарт през 1968 г. със заглавие The Middle English Genesis and Exodus, където пише: „Господи .. Твоето сребро отново се връща при теб.” И накрая, третата дума, която е съществително име, Customer, която първоначално означава „събирач на данъци или такси“, произлиза от старофренската дума coustumier, която е съкратена форма на латинската consuetudinarius и означава „навик, практика или употреба“, и е използвана за първи път през 1409 година. В смисъл на купувач на стоки или услуги тя се появява през 1915 г. в сборник със законите и постановленията на компанията Eastland, учредена от британската корона. Той е съставен от М. Селърс и е озаглавен York Memorandum Book и в него пише: „Наредено е никой от споменатия еснаф да не взима кон и да го показва или крие от някого, който е клиент на споменатия еснаф, знаейки, че същият клиент дължи пари на друг човек от еснафа.
Въпреки че идеята финансовите институции (или всеки бизнес) да се опитват да задоволят по най-добрия начин нуждите на своите клиенти, не е нищо ново, бързината и удобството на електронните/онлайн финансови транзакции създадоха проблем. Предоставянето на възможност на всяко дружество да остава предимно безименно/инкогнито и анонимно да прехвърля пари в глобалните финансови системи, е практически покана за незаконна дейност като корупция, финансиране на тероризъм и пране на пари. Въпреки че правителствата и финансовите институции отдавна са въвели частични закони и вътрешни разпоредби, за да се справят с незаконното използване на финансовата система, през последните две десетилетия имаше съгласувани глобални усилия само за увеличаване броя на наредбите, увеличаване на изискванията за информация и затваряне на възможните законови вратички, свързани с възхода на глобалния тероризъм, цялостната кражба на идентичност и глобалната финансова криза от края на 2000-те.
На практика тези дейности се стремят да защитят финансовата система, финансовите институции и клиентите, като използват данните като защита. От страна на крайния потребител това означава, че той трябва да предоставя повече лична информация и да е прозрачен относно данъчния си статус, инвестиционните си нужди и толерантността към риска. Обратно, за финансовите институции това означава да използват информацията за клиентите, за да разработят клиентски профил, който да даде насоки какви потенциални услуги / нужди могат да бъдат препоръчани на клиента (осигурявайки честност и етично поведение) и който също така може да идентифицира действията / транзакциите на клиента, които са извън типичната му дейност, което вероятно показва незаконна дейност или кражба на идентичност.
Естествено, има малки разлики между юрисдикциите, но крайната цел остава една и съща – да се позволи свободен поток от транзакции и финансова информация, като същевременно се смекчи риска за клиента и доставчика на финансови услуги. Разбира се, тези правила обхващат традиционната финансова система; и обратното, когато става въпрос за външни финансови системи, например при появата на криптовалути, които поради децентрализирания си характер и факта, че мнозина се стремят да предлагат по-добра поверителност и анонимност, са много по-трудни за проследяване и събиране на информация, възможността за балансиране на поверителността и децентрализацията с опознаването на своя клиент изглежда някак трудно осъществима.
