14.03.2018

Кокиче / Snowdrop

Кокиче / Snowdrop – Дума на деня – EVS Translations
Кокиче / Snowdrop – Дума на деня – EVS Translations

Точно както подсказва името му (на английски snowdrop означава снежна капка), кокичето може и да не изчака снегът да се разтопи напълно, преди да подаде глава над земята и това се дължи на традиционното му време на цъфтеж − около 2 февруари − затова и първите пролетни цветя са известни още като Камбанки на Сретение Господне. Така се нарича християнският празник, честван на тази дата. Всъщност на святия ден на Сретение Господне се отбелязват три празнични повода едновременно: представянето на детето Иисус, първото внасяне на Младенеца в йерусалимския храм и пречистването на Дева Мария. Според християнската вяра цветовете на кокичето по онова време са символизирали надеждата и са представяли Иисус като „светлина на света“, а кокичетата имат способността да пречистват дома.

Но историята на кокичето се простира далеч отвъд християнските времена. То играе ролята на магическа билка преди три хиляди години в „Одисея“ на Омир, където Хермес (Меркурий) дава на Одисей вълшебно билe, за да го предпази и да го имунизира срещу отровата на забравата на нимфата-вълшебница Цирцея, когато той отива в дома ѝ, за да спаси приятелите си. Омир описва билката така: „Коренът ѝ беше черен, а цветовете – бели като мляко; боговете я наричат вълшебно биле, опасно е за смъртния човек да я изтръгва от земята, но не и за безсмъртните богове. Всичко е подвластно на волята им“. Това описание доста подхожда на кокичето, защото Кавказкото кокиче съдържа галантамин, известен като най-мощното средство в борбата с болестта Алцхаймер.

Ботаническото име на кокичето Galanthus, (от гръцките думи gala (мляко) и anthos (цвете)), е дадено на вида от Карл Линей, който през 1753 г. го класифицира като семейство Кокичеви и го кръщава Galanthus nivalis, което буквално означава „млечно снежно цвете“.

Общоизвестното име на цветето е записано за пръв път в английския език около век по-рано или, за да бъдем точни, в творбата на Робърт Бойл Experiments and considerations touching colours от 1664 г., където авторът пише за: „Тези чисто бели цветя, които се появяват в края на зимата и са популярни с името кокичета.“

Следва първото споменаване на цветето в британския градинарски алманах през 1664 г.  Kalendarium Hortense на Джон Ивлин под името „снежни цветя или кокичета“.

В Европа и Близкия Изток има над 20 различни видове кокичета, като най-голямо е разнообразието им в Турция и Кавказ, а Великобритания (страната, където през 1891 г. Кралското градинарско дружество се събира на конференция, посветена на кокичетата) в последните няколко години е завладяна от така наречената галантомания – мания по откриването на нови видове, като тази лудост е довела до повишаването на цените на някои луковици до хиляди британски лири.

За повечето от нас, които не са галантофили, кокичетата − във всичките им форми и разновидности − са първите цветя на зимата и символ на надеждата, че топлият сезон ще навлезе в живота ни.