Във време, когато много аспекти на проследяването на полетите са цифровизирани и компютъризирани, може да е изненадващо за някои да научат, че едно от най-важните устройства, използвани по време на полет, е в употреба повече от 110 години. И в същото време се смята, че неправилното използване или използването на дефектно устройство, е изиграло важна роля в едни от най-интригуващите мистерии в авиацията, като изчезването през 1927 г. на биплана „Бялата птица“, управляван от двама пилоти от Първата световна война, Чарлз Нюнжесър и Франсоа Коли; изчезването на самолета на Амелия Еърхарт през 1937 г., когато тя прави опит за околосветска обиколка и изчезването на пет торпедни бомбардировача „Груман Авенджър“ през 1940 г., които допринасят за създаването на легендата за Бермудския триъгълник. Като се почне от екскурзиантите, и се стигне до корабите и самолетите „Боинг“, трудно е да се намери по-важен и надежден инструмент от компаса; въпреки това думата е имала дълга и разнообразна употреба, преди да започне да ни показва магнитния север.
Ако се вгледаме първо в самата дума, compass навлиза в английския език от старофренската compas, (със значение „кръг, радиус или размер, степен“) и произлиза от латинската compassare, означаваща буквално „измервам с крачки“, (cum „със“ и passus „крачка“). Всъщност първият компас е създаден с цел гадаене, датира от времето на династията Хан в Китай и е бил направен от минерала магнетит, а компасът, използван за навигация е бил създаден едва през 11 век по времето на династия Сонг.
Всъщност първата употреба на нашата дума е имала за цел да обозначи умение или находчивост, както може да се види в средновековната творба The Castle of Love (Замъкът на любовта) от около 1320 г., където пише следното: „Трон от бяла слонова кост… с извит и изкусно изваян компас.”
Любопитно е, че в рамките на две десетилетия терминът е бил използван за определяне на окръжност или на нещо с кръгла форма, както личи от поемата The Prick of Conscience (Угризения на съвестта) (1340), приписвана на английския мистик, отшелник и религиозен писател Ричард Рол, където четем: „земята… е и точка в средата на компас“.
В превода на Библията от Уайклиф от 1382 г. думата compass се използва за обозначаване на пътуване или движение в кръг: в Римляни 15:19 пише следното: „…разпространих благовестието Христово от Йерусалим и околността (by compass) дори до Илирик“.
Интересно е, че тази употреба на компаса, свързана с кръглата форма, предшества концепцията за термина като математически инструмент за построяване на окръжности (пергел). Тази употреба на думата навлиза в английския език в края на 14 век чрез превода на Джон Тревиза на Polychronicon от бенедиктинския монах и историк Ранулф Хигден, където се споменава: „[Пердикс] изобрети първия пергел.”
Употреба на термина може да бъде открита и в рицарския романс от около 1400 г. Sir Gawain and the Green Knight, (Сър Гауейн и Зеленият рицар). В него сър Гауейн среща дама, описана по следния начин: „тя притежаваше най-красивите черти, най-нежната кожа и тен на лицето, най-хармоничните пропорции и изящни маниери”, а нашата дума в случая означава пропорции.
И накрая стигаме до уреда и термина, който използваме днес – в сатиричната поема, Cock Lorell’s Bote (1518) се описва как на кораба „Някои пускаха котвата… Единият придържаше компаса и наблюдаваше инструмента”, като тук става дума конкретно за морския компас, който ще породи всички производни, които познаваме днес. Що се отнася до това как навигационният уред е получил името на понятия, които не са свързани с него, очевидно това се дължи главно на дизайна на морския компас: понеже е кръгъл/сферичен и първоначално е имал крака, подобно на математическия инструмент (пергела), той е взел някои характеристики от предишните определения на думата и така името се е оказало подходящо.
