Наскоро, докато пътувах с влака, на мястото, което си бях резервирал, се натъкнах на оставен от предишния пътник вестник – един от онези широкоформатни всекидневници – хем големи като формат, хем с реноме, но без да парадират твърде много с това.
Бях прочел няколко любопитни статии (за Берлинската филхармония, която щяла да изнася представления в Азия; за това как необвързаните дами имали навика да взимат „на заем“ съпрузите на най-добрите си приятелки – не за друго, а за да им свършат по някоя и друга покъщна работа, както и защо никой от неженените приятели на съпруга на авторката на статията нито веднъж не й бил звънял, за да я вземе „на заем“ да му свърши някоя домакинска работа), когато, хвърляйки бегъл поглед върху останалата част от раздела, попаднах ненадейно на кратка статийка за дарение на колекция от хамбургери, направено на някакъв музей.
Като редактор и коректор винаги търся новото и необичайното. И в случая ме развълнува фактът, че щели да бъдат дарени над 30 000 артикула. В този миг мислено се опитах да си представя всичките различни видове хамбургери, чийзбургери, рибни бургери, веджибургери, кисели краставички, сосчета, хлебчета и всякакви други съставки и дреболийки, които са необходими, за да се стигне до забележителния брой артикули, упоменат във въпросната статия. Навярно интересът ми бе възбуден и от факта, че си спомних за едно лято през 80-те, през което се бях хванал на работа в „McDo“ в Париж, на „Рю дьо Риволи“: какви ли предмети бих събрал от ресторант за хамбургери? Какво всъщност биха искали да видят хората на едно изложение за хамбургери – за което най-вероятно ще трябва също така да платят вход?
За да се уверя, че съм прочел както трябва материала, реших отново да прегледам текста – както обичайно правех като коректор, когато нещо съмнително изскочеше от някой работен текст. И добре, че препрочетох статийката… В нея в действителност ставаше въпрос за колекционер от Хамбург, който имал намерение да дари на някой музей внушителна колекция от египетски артефакти.
За трийсетте хиляди нямах грешка, но бях пропуснал да забележа липсата на тире в немския текст между думите „Hamburger“ (гражданин на Хамбург) и „Sammlung“ (колекция). Това ме подсеща и за други лингвистични недоразумения, включващи храни, но повече за тях друг път.
