Има вид отпадъци, които никой не харесва, като закупуване на евтин уред например, който трябва да се замени по-рано поради ниското си качество. В микроикономически смисъл това може да е онази евтина отварачка за консерви, която сме получили като подарък за Коледа, в макроикономически смисъл обаче, ако проектите са ръководени от стремеж към бюджетни икономии, това може да предизвика проблеми с дългосрочните разходи, структурната цялост и причината за тези проблеми е свързана до голяма степен с днешната дума.
Терминът corrosive идва от старофренската дума corrosif, която произлиза от латинския термин corrodere със значение „разяждам се, износвам се“. Употребен е за пръв път в „Разказа на Йомена на Каноника“ в „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър (около 1386 г.) в описание на алхимични опити, като терминът е използван в смисъл на киселинно разяждане по време на химическа реакция.
От обобщения смисъл на корозивна природа думата бързо еволюира и започва да се употребява в смисъл както на болести, така и на лечебни средства от хирурга Ланфранко Милано в творбата му Science of Chirgurie (Хирургическа наука) от 1400 година.
Звучи донякъде иронично, но използването на думата, с което сме най-добре запознати идва от две конкретни творби: творбата на Джордж Рипли от 1471 г., The Compound of Alchemy, в която се разглежда химическа реакция и се твърди, че един предмет е направен от „нефт с корозивни вещества“ и творбата на Ричард Мълкастър Positions (1581), който, описвайки разграждащи и консумиращи отпадъци, споменава „незаконна и корозивна поддръжка“.
Макар отдавна да знаем, че всичко това е далеч от алхимията, има някои интересни факти, свързани с корозията, които биха накарали всеки алхимик да наостри слух. В повечето случаи корозията става на атомно и молекулярно ниво, като НАСА смята, че 90% от цялата корозия е причинена от окисляване; освен това, с изключение на златото и платината (твърде скъпи, за да бъдат използвани като строителни материали), всички метали в крайна сметка корозират.
Що се отнася до Мълкастър, унищожението, причинено от корозия не се отрича. При положение, че пряката и косвена цена на корозията се изчислява на 6,2% от БВП, Националната асоциация на корозионните инженери (NACE) е изчислила през 2016 г., че корозията ще струва 1,1 трилиона долара само през 2016 година. В международен план цифрата набъбва до над 2,5 трилиона долара, което е равно на 3,4% от световния БВП.
На практика нито един аспект, свързан с индустрията или металите, не е защитен от корозивни ефекти, но тези ефекти могат да бъдат ограничени до известна степен. От водопроводните инсталации до строителните материали, нефтопроводите и газопроводите, корозията похабява металите и увеличава разходите; въпреки това, чрез използване на най-добрите практики, технологии и материали, устойчиви на корозия и преразглеждане на обучението и регулациите, индустрията може потенциално да намали свързаните с корозията разходи до 30%. При разходи за корозия в производството на нефт и газ приблизително 1,4 милиарда щатски долара годишно, спестяването е повече от значително. По същество предметът ще се разпадне в крайна сметка, но това не означава, че трябва да отделите повече пари в дългосрочен план.
