05.11.2014

Куца патица / Lame duck – Дума на деня

Куца патица е Думата на деня за днес, заради резултатите от междинните избори миналата вечер.

Президентът Обама продължава да изпълнява задълженията си на президент, но оттук нататък му предстоят две години, в които ще трябва да се справи с опозицията на двете камари на Конгреса – Камарата на представителите и Сената. Вече получи прозвището “куца патица”. Как се е появил този израз?

Първоначално това е израз, използван в жаргона на фондовата борса, заедно с думата “бик”, която означава позитивна тенденция на пазара и думата “мечка” за негативна тенденция. Куца патица е бил онзи, който не може да изплати задълженията си. Изразът е въведен през 1761 г. в писмо от Хорал Уолпол – писател, политик и критик на изкуството, който въвежда и думите кафе с мляко (café au lait), карикатура (caricature), противоречива тема, която предизвиква голям обществен интерес (cause célèbre) и малария (malaria) в английския език. В писмото той задава риторичния въпрос „Знаете ли какво означава “бик”, “мечка” и “куца патица”?”. И си отговаря сам, като обяснява, че очевидно думите не се отнасят за животни или птици, а за онези, които се интересуват от придобиването на ценни книжа.

Малко след това, в книга със заглавието „Страданията в човешкия живот” (The Miseries of Human Life), Джон Бересфорд посвещава глава на “Разнородни страдания”. Те включват „посещение на фондовата борса сред крякане на патици, мучене на бикове и ръмжене на мечки”.

Думата „куц“ в този смисъл е някой, който не може да оцелее без помощ и се използва за описание на американски политик, който не може да бъде преизбран, следователно се нуждае от помощ. В едно споменаване в нюйоркския вестник „Ивнинг поуст” от 1910 г. ситуацията е описана шеговито: „Алея на куцата патица е името, с което се назовава преградения с параван коридор в офисите на Белия дом, където политици, които са се провалили в изборите, могат да се срещат”.

20-тата поправка на Американската конституция е известна като поправката “куца патица”. Гласувана през 1933 г., от 4 март на 20 януари, като по този начин съкращава времето, в което новоизбраният президент поема кормилото, а отиващият си президент се сбогува с властта.

Във връзка с Обама, изразът се отнася за периода, когато той е президент, но не може да оцелее без помощта на опозицията.