По дефиниция националните химни са предназначени да обединяват населението и да го сплотяват около определени идеи. Но както забелязахме напоследък, по време на спортни събития по света, след терористичните атаки в Париж, френският химн La Marseillaise („Марсилезата“) се превърна от национален химн в израз на солидарност с Франция. И въпреки че мнозина веднага разпознават популярната мелодия, а дори и сред нефранкофоните има такива, които знаят текста, „Марсилезата“ има много интересна история, която често се пренебрегва.
Първоначалното заглавие на песента е „Chant de guerre pour l’Armée du Rhin“ (Военен марш за рейнската армия). Химнът е написан през 1792 г. от Клод Жозеф Руже дьо Лил. За разлика от много съвременни химни, „Марсилезата“ е създадена не само като химн на свободата и революцията (Френската революция избухва само три години преди това), но и целта й е да призове към оръжие френския народ в началото на Първата коалиционна война. Песента става популярна като La Marseillaise благодарение на първоначалното си адаптиране като военен марш от доброволната Национална гвардия от град Марсилия (Marseille), която навлиза в Париж в началото на войната.
И въпреки че използването на песента като революционен химн никога не е било поставяно под въпрос, утвърждаването й като френски химн не е преминало гладко. Внезапната и широка популярност на марша кара Френския национален конвент да приеме песента за химн на Първата република (а и за пръв химн на Франция) през 1795 г., но този статут на песента не трае дълго. По времето на Наполеон „Марсилезата“ престава да е френски национален химн (вероятно заради революционния си тон) след по-малко от десетилетие, забранена е по време на реставрираната монархия и е заменена по времето на Наполеон III. След смъртта му през 1870 г. химнът бързо е възстановен от революционната Парижка комуна и въпреки че тя не трае дълго, завръщането на „Марсилезата“ в националното съзнание води до там, че химнът е възстановен за постоянно като официален през 1879 г.
Като имаме предвид времето, необходимо на повечето думи, за които пишем, да прекосят Ла Манша от Франция към Англия, трябва да отбележим, че на „Марсилезата“ са необходими само две години. За пръв път думата е спомената в The Times през септември 1794 г.: „И цялата работа приключи със солово изпълнение пред къщата с островръх покрив на „Марсилезата“ от групата, изпълняваща обичая Marrowbones and Cleavers [обичай по времето на първата брачна нощ младоженците да получат серенада от мъже, които държат в ръце сатъри]“. След по-малко от 3 десетилетия сър Томас Мор пише в поемата си Copy of an Intercepted Dispatch за влиянието на химна върху френските републиканци: „Ако химнът на жителите на Марсилия може да въздейства на такава публика, какво да кажем за дружина от санкюлоти“. И макар повечето французи и онези, които изразяват солидарност с Франция да не изпълняват песента с революционен патос, трайните идеали, въплътени в нея, особено освобождаването от страха и тиранията, не само ни въздействат директно, но и демонстрират защо, независимо от времето и забраните, този химн все още заслужава да бъде уважаван и ценен.
