Латинският и гръцкият са били основни езици на Римската империя, като латинският е запазил статута си на лингва франка за европейските учени до 18 век, когато постепенно е детрониран от френския като основен език на дипломацията. И това остава така до днес, когато английският език е съвременната лингва франка – първият наистина глобален език, разбиран на всеки континент и поне донякъде от почти една четвърт от световното население.
Но по ирония на съдбата, английският език доминира в съвременния свят с термин с италиански произход, който в буквален превод означава „език на франките“.
Произходът на израза Лингва франка ни връща към Кръстоносните походи, когато Източна Европа и арабският свят са смятали всички европейци от Западна и Централна Европа за франки (широко разпространената популярна тайландска дума фаранг, използвана за хората от европеидната раса, има същия корен). Освен това езикът на франките определено не е германски език, а по-скоро смесен език, който процъфтява в Средиземноморието в началото на 17 век. Той е бил интересен опростен език, използван за да поддържа разрастващата се сфера на търговия и дипломация в региона. Към италианската основа на езика, са били добавяни малко испански, португалски, френски, гръцки, арабски и турски думи.
Първоначално са го наричали „незаконен испански“. Първият английски автор, който нарича смесения език в Източното Средиземноморие лингва франка, е прочутият Джон Драйдън. В комедията „Пазачът на краля“ („The King Keeper“) от 1680 г., Драйдън пародира новия език: „Това е нещо като лингва франка, както чух да го наричат търговците; някакъв смесен език, създаден от всички езици, които са преминавали през Левантийския регион“.
Няколко десетилетия по-късно, през 1726 г. героят Гъливер на Джонатан Суифт се опитва да общува с лилипутите на „…немски и нидерландски, латински, френски, испански, италиански и лингва франка“. Той очевидно е бил надарен полиглот.
Странно е, че днес изразът лингва франка се използва за описание на основния език за комуникация. По време на Римската империя това е бил латинският, след това идва ред на френския език, който днес е заменен с английски.
Единствената цел на езика лингва франка винаги е била да служи на глобалната комуникация. Понятието извървява дълъг път, като коронясва различни езици по пътя си. През последното десетилетие с бума на интернет новата лингва франка се оформя като опростен хибриден език от емотикони, меми (идеи, които се разпространяват чрез интернет), цифри, символи, абревиатури и трендинг жаргонни изрази.
Не се притеснявайте, ако не разбирате значението на някои от тях – нашите екипи са готови да ви предоставят превод от всеки език със статут лингва франка!
