25.05.2020

Лингвистично валидиране / Linguistic Validation

Лингвистично валидиране / Linguistic Validation – Дума на деня – EVS Translations
Лингвистично валидиране / Linguistic Validation – Дума на деня – EVS Translations

По време на един от своите семинари, управленският консултант Уилям Едуардс Деминг, визирайки предаването на информацията, веднъж използва находчивата фраза: „Знаем какво му казахме, но не знаем какво е чул.” С други думи, ако информацията, която съобщаваме, не се предава по начин, който е напълно прозрачен и не се разбира по предназначение, цялото послание страда. И макар надеждната и лесно разбираема информация да е важна за всички индустрии, тя е от изключително значение за преводаческата индустрия; следователно има смисъл да разгледаме по-отблизо днешния термин, linguistic validation (лингвистично валидиране).

Колкото до самия термин, linguistic validation, най-общо казано, това е процесът на изследване на надеждността, валидността на съдържанието и е еквивалент на концепцията за преведено произведение. Думата linguistic е производна на linguist, като и двете думи произлизат от латинската lingua (език) и подсказва, че този термин конкретно „се отнася до езика“. Появява се за пръв път в английския език в просъществувалото за кратко списание The German Museum в броя му от месец май 1801 г.: „Лингвистичните паметници стават по-многобройни през тринадесети век, а нискосаксонският език се появява в някои от тях.“ Нашият термин validation означава акт на валидиране или на придаване на валидност на нещо, идва от латинския validus и може да се открие за пръв път в творбите на лексикографа (човек, който пише, компилира и редактира речници) Томас Блаунт, който го описва през 1656 г. в творбата си „Глосография“: „Валидиране, укрепване, усилване, потвърждаване; установяване или ратифициране“.

Лингвистичното валидиране е важно, защото за никого не е изненада, че езиците не са еднакви. Разбира се, всички те могат да имат едни и същи основни градивни елементи, но отделните езици са и израз на културната идентичност, въплътена в различни изрази, мисли, концепции и други нематериални елементи. Опитът за превод между два езика, сякаш са идентични, е причината за много популярни маркетингови провали и, на по-индивидуално ниво, това е причината, поради която повечето сайтове за машинен превод в интернет не успяват да преведат адекватно английските мисли на друг език. В най-добрия случай тези езикови „спазми“ могат само леко да изкривят смисъла на онова, което се опитвате да кажете; в най-лошия случай обаче тази липса на яснота може сериозно да повлияе на медицинските данни и конкретното съобщаване на резултатите, поради което често се използва лингвистично валидиране, когато се разглеждат оценките на клинични резултати като резултатите, докладвани от пациенти, от клиницисти, от наблюдатели и изследванията с въпросници за качеството на живота.

За да се гарантира, че при превода не се губят (буквално) данни, лингвистичното валидиране включва четири основни стъпки.

1. Първо данните се превеждат от поне двама независими преводачи, които са експерти по родния си език, както и от специалисти в конкретната област.

2. Множеството набори от данни след това се хармонизират в една разработка, която съдържа най-доброто от гореспоменатите преводи, като остава концептуално еквивалентна на източника.

3. След това хармонизираният превод се превежда обратно на оригиналния език.

4. Ако преводът на хармонизираните данни изглежда логичен и цялостен в сравнение с оригиналните данни, производството започва след окончателен коригиран превод на целевия език.

Както вече споменахме, грешките в превода означават загуба на време и пари; освен това, когато става въпрос за областта на медицината и по-конкретно за клинични изпитвания и клинични условия, времето е пари. Подобно на самите медицински изследвания, в които детайлите са от огромно значение, преводът на тези данни не трябва да бъде оставян на случайността, в противен случай, ако повторим находчивата фраза на Деминг, рискуваме да не знаем какво чуваме.