16.02.2016

Любов / Love – Дума на деня

Докато някои от нас все още се наслаждават на оставеното в неделя приятно усещане от Свети Валентин – шоколад, бижута, романтични срещи, хотелски стаи без деца – други може би са потънали в дълбоко отчаяние. Анонимната валентинка, дошла по пощата, не е била от неустоимия ви колега, който всеки ден ви заговаря закачливо пред копиращата машина – била е от майка ви. „Честит Свети Валентин, съкровище – обичам те!“, гласи радостното послание. Уф, майчинска любов…

Нека тогава в днешната Дума на деня подкрепим тази втора категория хора и да поставим под въпрос самото понятие любов.

В крайна сметка, какво е любовта?

Дали е… онази версия на любов, в която Холивуд и медиите биха искали да повярваме (страст, секс и щедро количество физическо привличане)?

Дали е… онова чувство, което изпитва детето, което поглежда своя родител и мисли, че той е цялата вселена?

Дали е… чувството на родителя, който гледа това дете, докато то спи, и се страхува – ужасно се страхува – от времето, когато то ще порасне?

Може ли тя да… описва връзката между човека и неговото куче (и може ли това чувство да бъде двупосочно, или любовта е част единствено от природата на човека)?

Възможно ли е… един тийнейджър да обича? (Пф, та ти си на 15, какво изобщо може да знаеш за любовта?!)

Дали тя описва… религиозната отдаденост към Бога?

Вероятно един бърз преглед на етимологията на думата може ни помогне да дефинираме това сложно състояние. Думата „love“ произлиза от английската дума lufu, а тя от своя страна – от семейството на германските езици. Но ако проследим думата назад до индоевропейския й източник, „love“ дели един корен със санскритската дума lubhyati или „желание“.  Латинската дума libet, „приятно е“, и libido, „желание“, също споделят този корен.

Можем да опишем любовта с редица „нехоливудски“ понятия: другарство, силно влечение и привързаност, естествено влечение… но няма как да изключим желанието от любовта – то е там от самото начало.

Но нека разгледаме японския/китайския вариант на думата. В японската си картичка за Свети Валентин можете да напишете anata ga suki. Suki (произнасяно „скии“) изразява „любов“ или харесване“. Думата изглежда ето така: . Този знак е съставен от две части – какво тогава означава всяка от тях поотделно? Може би „желание“ и „страст“? Или пък „другарство“ и „привличане“?

В зависимост от това как сте прекарали деня на Свети Валентин, може и да изохкате, когато чуете отговора.

Едната страна на знака представлява жена (), а другата – дете (). Китайците вярвали, че символът на доброто е майката с дете и така възниква думата, която изразява „любов“.

Каквото и да ви е изпратила майка ви на Свети Валентин и колкото и неудобно да ви е било да изслушате нейните обяснения в любов, вероятно дори мъничко майчинска любов надминава всички останали варианти.