Релаксиращият и лечебен ефект на водата е бил признат и използван от векове насам и многобройни проучвания са установили, че живеенето в близост до „синьо пространство“ − море, река, езеро или дори канал, има положително въздействие върху нашето здраве.
Разходката по плажа или в близост до река, съзерцаването на вълнитe и движението на водата успокоява ума и регулира дишането и може да се разглежда като медитация само по себе си.
И естествено, ако получат такава възможност, хората имат силно предпочитание към морските имоти.
Думата maritime (морски, мореплавателен) произлиза от латински. Класическият латински етимон maritimus се състои от mare (море), произлиза от протоиндоевропейския корен mori (водна маса), и наставката за превъзходна степен − timus, която означава „близка връзка със“. Казано простичко, maritime означава „свързан с или близо до морето“.
Терминът навлиза в английския език около 16 век като заемка от среднофренски със значение на „бойна сила, предназначена за служба в морето“.
Първата употреба на думата maritime в английски текст датира от около 1550 в творбата на Дж. Коук The debate between the heralds of England and France, където авторът пише как през 1386 г. графът на Арундел пленил петдесет кораба от съвместната фламандска и френска флота: „Графът на Арундел…с мощна морска армия унищожи…цялата фламандска флота“.
Първата употреба на термина със значение на място, граничещо с морето или човек, живеещ близо до морето, идва от 1606 г. от есето на Томас Палмър An essay of the means how to make our trauailes, into foreign countries, the more profitable and honourable (Есе за начина по който да направим пътуванията ни към чужди страни по-доходоносни и почтени): „Ако страната беше мореплавателна и имаше излаз на море…”
Морската история обхваща сложните и разнообразни взаимоотношения между човечеството и морето, включително и различните науки, свързани с морето − проучвания, икономика и право. Морското право, известно като Admiralty law, е сред най-старите известни закони и е въведено в Англия едва в края на 12-и век от френската кралица Елеонор Аквитанска, докато е действала като регентка на своя син, краля Ричард Лъвското сърце.
По време на един от ранните кръстоносни походи, при пътуванията й до Източното Средиземноморие, тя се запознава с Родоското право, морското право на Византийската империя (от остров Родос) – което ръководи търговията в тази част на света още от първи век след Христа – и използва неговите принципи като база за морското право в Англия.
По-рано тя установява закон за мореплаването на остров Олерон, публикуван като Rolls of Oleron и първата записана употреба на израза е във връзка с острова, известен със закона за мореплаването. В творбата на Самюъл Кларк A New Description of the World (Ново описание на света) (1682) се казва: „Остров Олерон е разположен срещу френската провинция Антоан, южно от остров Ре, и е известен с морските закони, създадени тук от Ричард, крал на Англия“.
Maritime се използва и за климат, повлиян от морето и океана, за разлика от континенталния: „Морските места…имат по-равномерна температура…от повечето места навътре в сушата или континенталните места“. (Chambers’s Encyclopaedia, 1878).
Съществува област в Източна Канада, наречена Маритаймс, разположена по крайбрежието на Атлантическия океан, макар че по иронична прищявка на природата, въпреки името си, тя се характеризира по-скоро с континентален климат.
