Смята се, че думата mascot произлиза от средновековната латинска дума masca (маска, призрак, кошмар). Терминът навлиза в старофренски като глагол mascurer със значение „потъмнявам, покривам лицето“, а по-късно придобива значението на „вещица, магьосница“. В Ръкописа от Нарбонез от 1223 г. е отбелязано, че думата mascotto означава „заклинание, омагьосване по време на хазарт“.
До средата на 19 век mascotte е дума, пуснала дълбоки корени във френския хазартен жаргон със значение на талисман, който носи късмет на играчите. А по-широкото значение и въздействие на талисманите е свързвано с неодушевени предмети (за разлика от днес), като например галионите (фигури, поставяни на носа на корабите).
Френската опера La Mascotte, написана от Едмон Одран през 1880 г. популяризира термина и го вкарва в масово обръщение. В операта става дума за един италиански фермер, застигнат от проклятие и една девойка, дъщеря на фермер, Бетина, за която се предполага, че ще носи късмет на онзи, който има щастието да я „притежава“ (жив талисман), докато тя остане девствена.
Операта Mascotte се играе в Англия в адаптацията на Хенри Фарни и Робърт Рийс, като е използван непретенциозен превод от 1881 г., и терминът има добрия късмет да навлезе в английския писмен език: „Благословени да са онези, на които съдбата изпраща истински талисман, един вълшебен приятел! Късметът никога няма да ги напусне!“
Думата почти моментално навлиза в речника на американския бейзбол. В брой от 1883 г. на вестник The Sporting Life за пръв път пише за момче на име Чик, смятано от играчите за талисман. Три години по-късно вестникът отново свързва думата с момче, което има качества да привлича късмета: „Малкият Ник е най-щастливият човек в страната и със сигурност е талисман на отбора“. Малко по-късно думата, изписана по начина, по който се изписва днес, е използвана в спортен репортаж на New York Times, в който се споменава момче на име Чарли Галагър, който „със сигурност притежава всички магически качества на един истински талисман.“
В началото на 20-и век спортните талисмани били или живи животни (най-вече хищници, за които се смятало, че ще събудят страх у противника), или деца, но всичко това се променя в края на 50-те години, когато се създават Мъпетите и Жабока Кърмит. Специалистите по маркетинг бързо разбират огромния потенциал на превръщането на живи животни и двуизмерни измислени талисмани в триизмерни кукли, които могат физически да взаимодействат с аудиторията и бързо насърчават спортните организации да създадат собствени талисмани, които да бъдат използвани като инструмент за маркетинг и връзки с обществеността. Един от първите талисмани, свързани с голямо спортно състезание, е Уили (лъвче, носещо фланелка с британското знаме и с надпис „Световна купа“), талисман на Световната купа по футбол в Англия през 1966 година.
Тази година късмет на Световната купа на ФИФА ще носи Забивака, вълк с кафяво-бяла козина, който носи оранжеви очила (възприемани от мнозина като очила за ски, но представени официално като спортни очила, които предпазват очите му, тъй като вълкът бяга много бързо) и тишъртка с надпис „РУСИЯ 2018“. В превод от руски името на вълка означава „онзи, който отбелязва голове“ и сега светът се вълнува кой ще бъде най-големият Забивака на Световното първенство по футбол в Русия 2018-та.
