Независимо дали смятаме това за интересно, страшно или и двете неща едновременно, без съмнение е възхитително да видим как някои елементи на научната фантастика отпреди десетилетия се превръщат в съвременни технологични иновации. Създаден като сюжетен прийом, за да улесни общуването на хора и извънземни и популяризиран от култовия телевизионен сериал „Стар Трек“ в края на 60-те години на 20 век, така нареченият „универсален преводач“ предоставя на реципиента директен аудио превод с гласа на говорещия. Малко повече от век по-късно наричаме тази процъфтяваща технология машинен гласов превод или превод от реч на реч и тя е готова да промени начина, по който взаимодействаме помежду си
Самият термин, machine interpreting, може да бъде разчленен на съставните му части. Произлизайки директно от среднофренската дума machine, която обаче ни връща към латинската machina и гръцката makhana (като всички те означават „устройство, инструмент или машина“), думата machine е била използвана през 1648 г. първоначално в смисъл на инструмент или устройство, създадено, за да осъществи определена задача и се появява в английския вестник The Moderate, където пише следното (вероятно във връзка с балон): „Той беше донесъл от тази страна изобретение на машина, която приличаше на гнездо на голяма птица, с много лека конструкция, но въпреки това толкова здрава и устойчива, че да може да издържи тежестта на двама човека и да ги повдигне във въздуха.” Що се отнася до процеса на използване на машина за подпомагане на превода на езици, първото споменаване на думата в този смисъл е през 1952 г. в реч на Джеймс Пери, озаглавена Машинен превод на руска техническа литература, произнесена на конференцията на Масачузетския технологичен институт за механичен превод. Колкото до втория термин, interpret (и отглаголното съществително interpreting), той идва от старофренската дума interpreter, а още по-назад от латинската interpretari, означава „предавам, обяснявам, пояснявам“ и се появява за пръв път през 1382 г. в превода на Библията от Джон Уаклиф и по-точно в Книга на пророка Даниил 5:16: „И аз чух за теб, че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш трудности.“
Като оставим настрана – ако това изобщо е възможно – така нареченото „дълбоко обучение“, машинното обучение, лингвистичните вариации, разпознаването на реч и огромната процесорна мощ, използвана при машинния превод, този вид превод по същество включва комбиниране на две съществуващи технологии: разпознаване на реч и машинен превод.
Най-просто казано, софтуер за разпознаване на говор записва казаното и го преобразува в текст. След това текстът се обработва от програма за машинен превод, която го превежда на друг език. Накрая този преведен текст се преобразува в реч на преведения език.
Обяснението може да е просто, но за съжаление усъвършенстването на приложението в реалния живот не е. Според онези, на които им се е налагало многократно да повтарят исканията си на гласовите асистенти Alexa или Siri или хората, които се чудят какво може да произведе речта ни чрез софтуер, преобразуващ речта в текст, разпознаването на говор е далеч от съвършенството. Към това трябва да добавим и проблема, че машинният превод също не е идеален: макар и човек да е в състояние да разбере основната идея в даден текст, употребата само на машинен превод води до липса на точност в детайлите и пренебрегване на такива елементи като стил, глас и реторични похвати.
Извървяният път от популярна научна фантастика до често използвана технология за малко повече от половин век съвсем не е кратък, и макар машинният гласов превод все още да не е усъвършенстван, няма основания за притеснения: според сроковете, подсказани в „Стар Трек“, универсалният преводач няма да бъде изобретен и през следващите 130 години, така че в известен смисъл сме изпреварили събитията.
