Днес продукцията на масовото производство е до голяма степен синоним на ниско качество. Автоматизираната производствена линия, комбинирана с неквалифицирана работна ръка, произвежда стандартизирани компоненти и универсални стоки в огромни количества, за да отговори на нуждите на масовия потребител. Това е подход на мейнстрийма, който често е съпроводен с доста индустриални отпадъци и замърсяване, като не отчита реалните потребности на клиента и, естествено, не отразява достатъчно нуждите на потребителите милениали и онези от Поколение Z, които предпочитат ръчно изработени, по поръчка на клиента, рециклирани, устойчиви и нестандартни стоки.
Масовото производство се основава на принципите на специализацията и разделението на труда. То е описано подробно за пръв път през 1776 година от Адам Смит в The Wealth of Nations (Богатството на нациите). Към края на 1790 г. някои американски фабрики започват да прилагат тези принципи в производството си, но тласък им се дава в средата на индустриалната революция, а ползата от ефикасността им все още предстои, както личи и от публикация в The Economic journal, първият британски източник, употребил термина, който пише през 1893 г.: „За да може индивидът да очаква масово производство, това ще изисква по-големи разходи.“
Истинският пробив настъпва с поточната линия, въведена за пръв път от Рансъм Ели Олдс, който я използва, за да създаде първия масово произведен автомобил Oldsmobile Curved Dash през 1901 година. Тогава Хенри Форд създава подвижната поточна линия за производството на неговия Модел T, което стартира през 1908 година.
Поточната линия на Форд доставя части, движени от куки, окачени вериги или подвижни платформи към работниците в точния ред, в който са необходими за производството и след няколко години на модернизация неговият Модел Т вече започва да излиза от поточната линия на всеки 10 секунди всеки работен ден, а в края на 1913 г. Форд на практика произвежда половината от всички автомобили, произвеждани в САЩ.
Истинското популяризиране на термина mass production (масово производство) настъпва през 1926 г., когато Енциклопедия Британика публикува статия, написана на базата на кореспонденция с Ford Motor Company, а New York Times в броя си от 19-ти септември пише: „ХЕНРИ ФОРД РАЗЯСНЯВА МАСОВОТО ПРОИЗВОДСТВО; нарича го „фокусиране върху принципите на силата, икономичността, непрекъснатостта и скоростта. Обяснява защо точните машини произвеждат най-високите стандарти за качество“.
След успеха на Форд масовото производство бързо се превръща в доминираща форма на производство по света и води до появата на първите му критици, сред които е и американският социолог Луис Мумфорд, който пише през 1930 г. в Architectural record следното: „Човек може да нарече това дилемата на Модел Т. Масовата продукция страда от скованост.“
Съвременното масово производство показва признаци на гъвкавост и адаптация и предприема стъпки за икономически жизнеспособно приспособяване, със съдействието на цифровите технологии (най-вече на 3D принтери) и квалифицирани хора, както на производствената линия, така и в процеса на проектиране и инженеринг, с цел създаване на фабрика на бъдещето, където продуктите ще излизат от поточната линия в количества, гарантиращи високо качество и персонализиране.
