Ментата е класическа подправка, тя има божествен вкус и се комбинира с всичко, расте навсякъде и не изисква кой знае какви грижи – появява се всяка година без много шум, а да не говорим за забележителните й предимства за здравето, които я правят много популярна и високо ценена. Имаме нужда от повече мента в живота си! Не, наистина, съвсем сериозно – ментата може да облекчи умората и главоболието и да ни помогне да се справим с обичайното заболяване на модерното време – депресията.
Ароматният ментов чай е истинско блаженство, а мента може да бъде използвана в различни коктейли и освежаващи напитки, които придават допълнителен блясък на лятото, така че можем ли да не харесваме ментата?
Има една твърде интригуваща история, която стои зад прочутата подправка. Ще се изненадате, като откриете, че това щастливо на вид растение се е появило в резултат на ревност и насилие. Според древногръцката митология, Minthe е била водна нимфа, която живеела близо до река, преминаваща през подземното царство. Един ден Хадес, господарят на подземния свят, забелязал красивата нимфа, тя очевидно също го харесала и те започнали любовна връзка. Но Хадес вече бил женен за Персефона. Не е изненада, че тя научила за новата приятелка на съпруга си и съвсем не била очарована от новината, меко казано. Всъщност била бясна и решила да отмъсти на водната нимфа. Дотук – класически митологичен сценарий. Царицата на подземното царство яростно започнала да стъпква с крака нимфата, докато я превърнала в растение и всеки път, когато Персефона стъпквала растението, от него се разнасял възхитителен аромат.
Произлязло от гръцки мит, името на подправката мента се появило като minta, вероятно като заемка от отдавна изчезнал средиземноморски език, преминало през класическата латинска дума menta, mentha и старогерманската minte и навлязло в английския език през 8 век. В англосаксонските и староанглийските речници от средата на 14 век ароматното растение е изписвано по различен начин: Menta, minte, mente, minten.
В писмените източници през следващите 3 века подправката е отбелязвана като mynte, mynthe, mintis; а първата употреба на думата с модерния начин на изписване е през 1657 г. в превод на A medicinal dispensatory от Жан дьо Рьону: „Ментата се добавя към храната и е великолепна подправка за салати“.
