Повечето от нас вероятно са имали поне един период на значителни промени в живота си. Обикновено тези периоди са сериозно изпитание или поне създават усещане за дискомфорт. Независимо от това дали става дума за типичен начин на мислене, за освобождаване от ограничаващи представи, или за нов поглед върху нещата – пробивът винаги е труден. Настъпват събития, които променят живота, съпътствани от най-разнообразни тревожни чувства – съмнения, страх, липса на посока и общо усещане за обреченост. Но в крайна сметка точно така става в живота и точно по този начин се учим и издигаме духа си в играта на съществуването.
Гърците имат дума за описание на този процес, която е преминала в английския език и това е думата metanoia (метаноя).
Метаноя означава промяна в начина на мислене и чувстване – промяна в интелектуалното, емоционалното и духовното състояние и на цялата вътрешна природа на човека. Това е духовен прелом.
Думата metanoia идва от древногръцки и означава покаяние, обръщане на ума. В епохата на елинизма тя е била реторичен термин и е означавала „поправка, допълнение“.
Думата е използвана за пръв път в далечната 1577 г. като реторичен термин в класическия латински текст на римския политик Публий Рутилий Луп (I век след Христа), обобщаващ изгубен днес текст на древногръцкия софист Горгий (I век преди Христа). По онова време бил проведен продължителен теологичен дебат дали превеждането на думата metanoia като „покаяние“, какъвто е например случаят във версията на крал Джеймс на Библията, е правилно. Накрая спорещите страни стигнали до извода, че не е, защото покаянието представлява чувство на съжаление за извършени и неизвършени дела, докато метаноята се дефинира като промяна на умствената нагласа и поведението.
През 1722 г. Универсалният етимологичен английски речник (The universal etymological English dictionary) от Натан Бейли дефинира метаноята като „промяна на решението или мнението“.
Терминът е бил използван в психологията от края на 19 век, когато американският философ и психолог Уилям Джеймс, често наричан „баща на американската психология“, го използва в смисъл на значима и трайна промяна в житейската ориентация на индивида, последвана от положително възстановяване.
Пример за използване на думата в по-ново време може да се види в творбата на Джулия Хамилтън The Idle Hill of Summer от 1988 г.: „Как би могъл той да й обясни и да очаква от нея да повярва на неговата метаноя – тази радикална промяна на мнението му?“
В българския език думата все още не е навлязла, но се среща в теологични и научни текстове.
