19.12.2018

Бял имел / Mistletoe

Бял имел / Mistletoe – Дума на деня – EVS Translations
Бял имел / Mistletoe – Дума на деня – EVS Translations

Изпълнена с обещанието за потенциална романтика, днешната дума всъщност осмисля коледната украса. Нека бъдем откровени – когато става дума за коледната украса, никой не обича да разплита коледните лампички, да открива борови иглички навсякъде или да се чуди къде да разположи на видно място празничната купа за коледни сладки, подарък от леля му преди 20 години. Окачването на клонка бял имел на стената обаче – и очакването какво ще се случи, когато любимият застане под него – определено дава своите плодове. Този обичай по Коледа в Западна Европа и поверието, че целувката под него вещае щастлива година, може да изглежда странна традиция, но е интересно откъде идва думата Misletoe (бял имел) в английския език и защо кара хората да копнеят за целувка?

Ако започнем със самата дума, mistletoe идва от староанглийския термин mistiltan, като –tan означава „клонка“. Колкото до основния термин, mistil, най-вероятно той идва от старогерманската дума mash, която означава „влажен, лепкав“, или mist, със значение на „екскремент“ – става дума за начина, по който семената се разпространяват от птици като пойния дрозд например.

Колкото до самото растение, белият имел е жълто-зелен паразитен храст, който расте върху клоните на други дървета и плодовете му са във формата на бели зрънца. Първата известна употреба на термина може да се открие на староанглийски в Antwerp-London Glossaries от около 1000 г. след Христа, където със стария правопис е написано следното: „Uiscerago, mistiltan“, а някъде в края на 14 и началото на 15 век в превода на Джон Леламър на Macer’s Herbal, пише: „Белият имел и други храсти растат върху дъбове и други дървета.”

И макар че изразът „паразитно растение, захванато от семена, разпространявани чрез екскременти на птици“ не звучи особено вълнуващо, белият имел, най-вероятно заради това, че остава зелен и свеж през зимата (догато гостоприемникът му е в латентно състояние), заема важно място в легендите и фолклора. Келтите и древните гърци са смятали растението за символ на мъжественост. Троянският герой Еней е използвал имел, за да получи достъп до отвъдния свят. В скандинавската митология стрела от имел била използвана от бог Ход, който благодарение на Локи убива своя брат близнак Балдер. И накрая римляните по време на Сатурналиите, празника на бог Сатурн през декември, използвали белия имел, за да насърчат мира, любовта и разбирателството, като окачвали клонки бял имел над вратите. Да ви звучи познато?

Колкото до това кога е започнал обичаят с целуването, всъщност, не знаем точно. Първото споменаване може да се открие в броя от 27 декември 1791 г. на вестник  London Star, където пише: „Обичаят да се целува жена под бял имел все още съществува на много места“, но дори този текст подсказва, че обичаят вече е бил утвърден отдавна. Още повече, че в творбата си The Sketch Book of Geoffrey Crayon, Gent. (Бележки на Джефри Крейън) (1819 г.), американският автор Уошингтън Ървинг доказва, че културната аномалия е добре известна и в Съединените щати, като пише: „Клонки бял имел все още виси в чифлиците и кухните по Коледа; и младите мъже имат привилегията да целуват момичетата под него, като откъсват всеки път зрънце от храста. Когато всички зрънца бъдат откъснати, благословията приключва“. Разбира се, може да се изтъкне и фактът, че когато се съчетаят празненство и веселие, социална ситуация, а вероятно и алкохол, както и клонче зеленина, свързвано отдавна с мъжествеността, целувката (най-малко) е напълно в реда на нещата. Така че, оглеждайте се къде заставате (или под какво заставате) по време на празниците.