Независимо от мнението ви за мотивите зад действията на природозащитниците – манипулиране на общественото мнение чрез нарочно предизвикване на страх, очакване на неизбежна екологична катастрофа или някъде по средата – камбаната, която те бият помага за по-нататъшното разкриване на нещо, което винаги сме знаели: че опитите (по лични, екологични или икономически причини), да живеем по джоба си, да сме по-ефективни и да мислим устойчиво, имат смисъл. И все пак, макар да разбираме, че не можем да живеем в излишества, както в близкото минало, малцина от нас са готови да изоставят всички съвременни удобства и иновации, за да се върнат към трудния живот преди индустриалната революция. И така, какво можем да направим, за да намерим златната среда? Отговорът се крие в днешната дума: mitigation (митигация).
Думата mitigation означава действие, което ще намали или предотврати емисиите на парникови газове, но обикновено се схваща като намаляване или минимизиране на загубите или щетите в резултат на неправомерни действия. Тя навлиза в английския език от англо-норманската дума mitigacioun, означаваща „облекчаване на нещо болезнено или тежко“ и произлиза от латинския глагол mitigare, в смисъл на „смекчавам, омекотявам“. Първата употреба на думата се появява в алегоричната повествователна поема на Уилям Лангланд Piers Plowman („Уилиямовото видение на Пиърс Плауман“), в която около 1376 г. той пише: „Прося милостта ти, Боже, и те умолявам да смекчиш присъдата си; не ме изправяй пред Страшния съд заради греховете ми“.
Според дефиницията по-горе, митигацията като абстрактно понятие не е твърде трудна за разбиране; но тъкмо при индивидуалното й приложение тя оказва най-голямо влияние. Например, като се има предвид, че изкопаемите горива допринасят за 70% от емисиите на парникови газове, митигацията може да бъде под формата на увеличена употреба на природен газ, слънчеви панели, биомаса, дори така наречените „чисти въглища“. В личен план митигацията може да бъде под формата на предприемане на прости стъпки, като например засаждане на дървета, закупуване на по-ефективна кола, гарантиране, че домът ви е адекватно изолиран, телеконферентна връзка (вместо пътуване) или закупуване на енергийно ефективни електрически крушки. Естествено, от обществено до личностно ниво, има привидно безброй начини за митигация на емисиите на парникови газове, но някои елементи трябва винаги да се вземат предвид. На първо място е всеобщото приемане и въздействие: с други думи, ако хората не подкрепят конкретен проект или въздействието е твърде неблагоприятно за твърде много хора, митигацията не може да бъде ефективна. На второ място е въпросът за икономическата приложимост: технологии като фертилизация (торене) на океана, ядрен синтез и поглъщане на въглерод може да са обещаващи, но не са подходящи за момента и са икономически неизпълними за широко приложение; но съществуват митигационни стъпки, които след щателно проучване всеки би могъл да предприеме въз основа на местоживеенето си и цената.
Красотата на митигацията се състои в това, че каквото и да е мнението ви по въпроса, бързо осъзнавате, че можете да се справите по-добре с по-малко, а с по-малко да допринесете повече.
