10.07.2019

Млечна киселина / Lactic

Млечна киселина / Lactic – Дума на деня – EVS Translations
Млечна киселина / Lactic – Дума на деня – EVS Translations

За много хора, извършващи напрегната физическа дейност, днешната дума е синоним на болка. Ако погледнем на нещата от светлата им страна, по-доброто разбиране на различните химически реакции по метаболитния път е опростило част от „греховете“ на нашата дума – не че това кара болката да изчезне по-бързо. И все пак, това не може да бъде причина нашата дума да изгуби популярност: при положение, че е милиардна индустрия (млечната киселина се използва активно в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост) и се очаква световният пазар да достигне 1 844,56 кило тона до 2022 г., млечната киселина е много по-важна, отколкото можем да си представим.

Английската дума lactic е прилагателно, което означава „набавен чрез млякото“ и идва от френската lactique, която произлиза от латинската lac/lactis (мляко). Терминът lactic е използван за пръв път от шведския химик Карл Вилхелм Шееле през 1780 г., когато прави опити с пресечено мляко, а най-честата употреба на нашата дума днес е във формата на CH3CH(OH)CO2H или, ако предпочитате, млечна киселина.

Думата се появява за пръв път в английския език чрез превода от Робърт Кер на творбата от 1789 г. на Антоан Лавоазие, Traité Elémentaire de Chimie (Химически елементи), направен същата година, който може да се счита за първия съвременен учебник по темата, а в него нашият термин е наречен просто „млечна киселина“, което означава киселина, образувана в киселото мляко.

Малко повече от половин век след първоначалното откритие, ролята, която играе бактерията Lactobacillus в синтеза на млечна киселина е забелязана от Луи Пастьор през 1856 г., което проправя пътя за търговското производство от Бьорингер Ингелхайм в края на века на киселото мляко и води до другото основно значение на нашата дума – обсъждайки продукти, съдържащи висок процент млечна киселина – което е представено за първи път в реклама от 1910 г. в списание Health & Strength: „Сиренето „Св. Ивел” съдържа Лактобацилус булгарикус в голямо изобилие.“

Освен тази реклама от преди сто години, много от нашите любими млечни продукти като киселото мляко, кефира и изварата, включват млечна киселина; освен това, млечната киселина има принос за аромата на хляба с квас и някои от любимите ни ферментирали напитки, като вино и бира (белгийската „Ламбик“, берлинската „Берлинер вайсе“, амиракнската „Уайлд ейл“, например). Дори когато не подобрява вкуса, млечната киселина се използва широко като консервант в храната, втвърдяващ агент или, в случай на преработка на месо – като обеззаразяващ агент.

Ако се върнем към първоначалната (и днес прекъсната) връзка между млечната киселина и мускулната болка, историята започва с Йонс Якоб Берцелиус, който открива през 1808 г., че млечната киселина се произвежда от мускулите по време на физическо натоварване. По същество това е вярно: при усилени упражнения мускулите не могат да преобразуват храната в енергия поради липса на кислород, което води до анаеробно дишане, производство / натрупване на млечна киселина като страничен продукт и болезнено усещане. За съжаление по време на изучаването на гликолизата през 20-те години на 20 век, бяха направени няколко предположения от изследователи, които свързват краткосрочното натрупване на млечна киселина с по-средносрочната ацидоза и забавената начална мускулна болезненост (мускулна треска), което доведе до отдаването на по-голямо значение на хидратацията и фазите „загряване“ и „охлаждане“ по време на физически упражнения.

И макар хидратацията, стречинга и почивката след тренировка все още да се смятат за важни, последните проучвания показват, че млечната киселина, въпреки че може да причини усещане за парене по време на тренировка, бързо отминава по време и след тренировката. Действителната причина за тази мускулна болка няколко дни след тренировка са най-вече микро-сълзи в мускулните влакна от продължително усилие: с други думи, само типичното увеличаване и укрепване на мускулната маса причиня болезненост, а не млечната киселина.