Светът отбеляза по достойнство дълголетието на кралица Елизабет II на британския трон. Тя не само е най-дълго царувалият монарх в Европа, но е и единственият жив монарх, който е управлявал по времето на Втората световна война. И докато поданиците на Нейно величество отбелязват юбилея с въодушевление, може би това е най-подходящото време да се вгледаме не само в биографията на кралицата, но и в титлата, която носи.
Днешната ни дума monarch (монарх) със значение на „човек, който управлява сам“, произхожда от древногръцката дума monarkhes. Любопитно е, че въпреки че думата е преминала и през латинския език (monarcha), както и през средновековния френски език (monarque), преди да навлезе в Англия, основната й структура и произношението й са останали почти непроменени.
Когато споменаваме думата „монарх“, най-често се сещаме за британската монархия и за британския монарх, тъй като той се откроява най-силно сред останалите монарси и медиите най-широко отразяват неговия живот и събитията, в които участва. И все пак не трябва да забравяме, че в момента в света има 44 монархии, като 12 от тях управляват в Европа. Датската монархия е най-старата в Европа – съществува от повече от 1000 години. В момента Япония държи рекорда за най-продължителна монархия – с повече от 1500 години. И макар мнозина да смятат, че монархиите са остатък от една отминала епоха, понастоящем те имат много сериозни позиции на международната сцена: без да включваме организации като Обединеното кралство, в света 544 милиона души са управлявани от монарси и произвеждат брутен вътрешен продукт от около 10 трилиона долара в страни, които обхващат територия от около 16 093 440 квадратни метра.
Първата известна употреба на думата monarch в английския език е около 1450 г. в творбата на средновековния поет и монах Джон Линдейл Secrees of old Philosoffres, където той пише: „Суверен с широка известност, монарх на всяка област, ме натовари с тази отговорност“. Около век по-късно виждаме как определението се разпростира отвъд определена личност в един вече небуквален смисъл в творбата на Сър Филип Сидни от 1581 г. An Apology for Poetry (Възхвала на поезията), където той пише: „Да бъдем движени от желанието да правим онова, което знаем, или да бъдем движени от желанието да узнаем… Сред всички науки поезията трябва да стане монарх“. Идеята тук на автора е да детронира теологията и философията от тяхното привилегировано положение и да отдаде дължимото на различните поетични жанрове. През 1850 г. нашата дума е възприета като разговорна за златната монета суверен, вероятно заради името, както и заради изображението на монарха върху едната й страна. И накрая – просто в случай, че проявявате любопитство как пеперудите Монарх са били кръстени така – впрочем, преди това те са били наричани млечок пеперуда (на растението млечок) – те са наречени за пръв път така в една публикация от 1890 г. на Алфиъс Хаят и Джени Мария Армс.
