Понякога фирмите губят общественото одобрение, конкуренцията става прекалено ожесточена, дълговете стават непосилни или рецесията нанася поражения във възможно най-неподходящото време. Независимо от причината за появата ѝ, несъстоятелността (insolvency), най-грубо дефинирана като финансов сценарий, при който един индивид или организация са неспособни да изплатят дълговете си, когато настъпи срокът, е естествен риск при правенето на бизнес.
Списъците с фирми, изпаднали в несъстоятелност от голям мащаб се четат като популярно ръководство как не трябва да се ръководи бизнес и включват имена като Lehman Brothers, Enron, WorldCom и (до известна степен) General Motors и Chrysler, но когато се споменат самата дума и процеса на изпадане в неплатежоспособност, много хора знаят само, че това е нещо, което трябва да се избягва.
Колкото до термина, той е от латински произход, като представката in означава „не“, а solventem − „плащам“. Всъщност има няколко различни вида несъстоятелност. Най-често срещаната форма, засягаща индивиди и компании, е паричната, което означава, че няма достатъчно налични пари за плащане на дължимите сметки. Други форми включват неплатежоспособност „на хартия“, което означава, че общо пасивите (дълговете) надхвърлят стойността на активите (онова, което притежавате).
Що се отнася до историята на несъстоятелността, тя вероятно е толкова древна, колкото и историята на човечеството. Векове наред длъжниците са били превръщани в роби или са били подлагани на телесни наказания и социална стигма. Промените на кредитния пазар и в науката за бизнеса през деветнадесети век помогнаха несъстоятелността да започне да се разглежда като икономически, а не като морален провал и доведе до въвеждането на съвременните закони за несъстоятелност.
И въпреки че счетоводството не се нуждае от превод, за разлика от езика, онова, което се случва, когато цифрите не излизат, се различава във всяка отделна страна. И въпреки че всички страни имат донякъде подобни производства по несъстоятелност и фалит, съществуват ключови разлики. Например Канада предоставя различни структури/производства на базата на общото ниво на дълга, а в Обединеното кралство (ако неплатежоспособността изисква затваряне на бизнеса), компаниите могат ефективно да започнат процеса извън съдебното производство.
Първата известна употреба на термина е в труд, озаглавен Ductor Dubitantium (или „Управление на съвестта“), написан от епископ Джереми Тейлър през 1660 г., който заявява: „Ако Отецът е подложен на страдания или лишаване от свобода заради несъстоятелност“.
И макар терминът да е използван и извън финансовата сфера, както това става в брой на Daily News (сега Daily Mail) през 1896 г., където думата е употребена в смисъл на „невъзможност да си изпълниш ангажиментите“ („Имало ли е някога такова признание за дипломатическа несъстоятелност?“), типичната употреба винаги е била свързана с финансите.
