„Голяма част от културния, духовния и интелектуалния живот на хората се преживява чрез езика… Когато един език се изгуби, всичко това трябва да бъде пресъздадено на новия език… Често традициите рязко се губят в процеса и се заменят от културните навици на надделялата група“.
– Лингвистичното дружество на Америка:„Какво е застрашен език?“
Наскоро Netflix беше представен в списание Harvard Business Review в материал, обобщаващ „забележителното постижение“ на медийните услуги и продуктивността на дружеството във връзка с глобалната експанзия:
Глобалният растеж на Netflix е голям фактор за успеха на компанията[…] Стратегията на Netflix за глобализация и много от предизвикателствата, които трябваше да преодолее, са уникални[…] Международните абонати, много от които не владеят английски език, често предпочитат програми на местния език[…] Шест месеца след влизането си в Полша и Турция през 2016 г. например Netflix добави местните езици към потребителския си интерфейс, субтитрите и дублажа.
Успехът на Netflix не се свежда до решението му да превежда съдържание на местни езици (статията очертава няколко фактора, които са помогнали на дружеството да постигне целите си за глобализация), но предоставянето на съдържание на местен език на международната си аудитория действително оказва влияние.
Потребителската тенденция за „програми на местен език“ е интересна, защото доклад на KPMG от 2019 г. също подчерта тази тенденция в сектора на медиите и развлеченията в Индия. OTT медийните услуги на този конкретен пазар доставят много повече местно езиково съдържание на няколко езика в отговор на нарастващото търсене от страна на потребителите.
Но тук, на Международния ден на майчиния език на ООН (отбелязва се ежегодно в целия свят) организацията има какво да каже относно езика и липсата на „езиково многообразие“:
„В световен мащаб 40 на сто от населението няма достъп до образование на езика, който говори или разбира[…] Поне 43% от приблизително 6000 езика, които се говорят в света, са застрашени. Само няколкостотин езика реално са намерили място в образователните системи и в публичното пространство, а по-малко от сто се използват в дигиталния свят[…] Инициативата на [Международния ден на майчиния език] не само повиши осведомеността относно езиковите проблеми, но и мобилизира партньори и ресурси за подкрепа в прилагането на стратегии и политики в полза на езиковото многообразие и многоезичието във всички части на света.“
През 2018 г. Световният икономически форум също писа за езиковата репрезентация в цифровото пространство („Интернет има проблем с езиковото разнообразие“), макар и не конкретно от гледна точка на застрашените езици .На своя уеб сайт той заяви: „Липсата на толкова много езици създава така нареченото цифрово разделение, което може да ограничи достъпа до данни и информация. Макар в някакъв смисъл интернет да отваря вратата за всеки, който иска да създава съдържание на който и да е език, много езици не присъстват в мрежата.“
Има ли някаква надежда за разрешаването на този проблем?
В края на миналата година Airbnb обяви, че удвоява броя на езиците, които платформата поддържа – от 31 на 62. Това включва грузински и ксоски. През 2013 г. Shutterstock обяви превода на своя уеб сайт на четири нови езика: Датски, финландски, норвежки и шведски, с които езиците стават общо 18. Когато чуем за успехите на Netflix, твърде рано ли е да се предположи, че глобалните марки създават промяна (макар и продиктувана от стремеж към печалба) към по-голямо езиково разнообразие в дигиталното пространство – чрез многоезично забавление и многоезични онлайн пазари? Потребителите казват на големите марки: „Ще консумирам вашето съдържание и ще използвам вашите услуги. Но бих предпочел да го направя на моя език.“
Нито един от тях обаче не е застрашен език.
За застрашените езици част от проблема е липсата на достъп до интернет (проблем с инфраструктурата и съоръженията). А също проблем е мястото (да се разбира: статусът) на местните езици в образователните системи. Нещо повече, числеността на населението за тези езици често е толкова малка, че по отношение на търговски възможности (например Netflix, който създава съдържание на местен език за доходоносна потребителска база), това просто не е осъществимо. За ООН и нейната инициатива Международен ден на майчиния език предстои много повече работа, за да могат хората от всички езици да имат достъп до информация и образование на майчиния си език, както и да се ползват от всички предимства на световната интернет мрежа.
За много клиенти в преводаческия и локализационния бранш животът би бил по-лесен, ако нямаше езикови бариери, т.е. ако имаше един общ език. Но разнообразието – във всеки смисъл – никога не е било по-важно, отколкото е днес, и ще бъде от ключово значение за успешното бъдеще на всички. Това не включва ли и езиково многообразие?
В свят, в който английският често е приета норма за развлечения, бизнес и комуникации, нека почетем езиковото и културното многообразие, както и многоезичието тук, на Международния ден на майчиния език на ООН.
Ако вашият бизнес се нуждае от подкрепа за управление на многоезичното съдържание за задгранични пазари, свържете се с нашия екип днес. Те могат да ви посъветват относно времевите рамки и подходите, а нашите вътрешни преводачи ще са готови веднага да започнат работа по вашия проект.
Забележка: Netflix не е клиент и няма връзка с EVS Translations
EVS Translations България ЕООД
ул.”Дамян Груев” № 10-12, ет.8, ателие 2
1606 София,
Тел.: 359-2-9805668
salesbg(at)evs-translations.com
или използвайте нашия формуляр за връзка
