26.06.2019

Океан / Ocean

Океан / Ocean – Дума на деня – EVS Translations
Океан / Ocean – Дума на деня – EVS Translations

Хората познават днешния термин, откакто са започнали да общуват помежду си. Покриващ около 75% от нашата планета, той предлага едни от най-удивителните и прекрасни гледки, като най-високата планина в света (Мауна Кеа, която се издига на над 10 000 метра височина), най-дългата планинска верига (Средно-атлантическия подводен хребет, дълъг около 65 000 км), двадесет милиона тона злато, много неоткрити животински видове (предполага се, че ⅓ от всички водни животни не са открити и не са документирани), повече археологически данни, отколкото всички световни музеи, взети заедно. Въпреки това, голяма част от неговата територия и обитатели са буквално непознати – дори луната е по-добре проучена и документирана. Както вероятно сте се досетили, днешната дума е ocean (океан). Тя е толкова добре позната, че сме я приели за даденост, но точно както любопитните факти, споменати по-горе, свързани със самите огромни водни пространства, думата има много по-интересна история, която лежи под повърхността.

Думата идва от старофренската occean, произлиза от латинската oceanus, която пък идва от гръцката ōkeanos – името на голяма река или море, което в древногръцката география обхваща като пръстен диска на земята. Макар че смятаме океана за огромно открито пространство със солена вода (с около 3% соленост), идеята е основна в древногръцката митология: титанът Океан, който олицетворява океана, е син на Уран (бог на небето) и Гая (майката богиня на земята), а от брака със сестра му Тетида се раждат потамеидите, нимфи на реките и потоците, както и 3 000 морски нимфи – океаниди. Не е чудно, че морски дарове обикновено се свързват със силно изразена мъжественост!

Първата употреба на термина в английския език може да се открие в издание от 1887 г. на житието The Early South English Legendary or Lives of Saints (Ранни южноанглийски легенди за живота на светците) на Карл Хорстман и по-конкретно в частта за Свети Брендън, написана около 1300 година. В ръкописа терминът се използва в смисъл на огромни маси солена вода: „Кажете ни какво видяхте сред водите на океана.”

Малко по-малко от век по-късно нашият термин придобива по-конкретен смисъл. Около 1387 г. в превода си на историческото резюме Polychronicon от Ранулф Хайдън, Джон Тревиза описва следното: „Александър трябваше да стигне до последната скала в океана”, като отличава океана от морето, което се смята за по-малко и обхваща район между сушата и океана (например Средиземно море и Карибско море). Като отграничава допълнително „световния океан“, Тревиза (по-късно в същия труд) описва опита на Хайдън географски да разграничи океаните чрез конкретни термини или обозначаване на местоположението: „Тази част от Европа е третата част от тази обширна територия и се простира от северния океан надолу до Испания.”

Освен че се използва просто за да обозначи огромното водно пространство, 2 века по-късно терминът започва да се употребява и в метафоричен смисъл. За нещо, което покрива 360 милиона квадратни километра земна повърхност (около 71%) и има прогнозен обем от 1,34 милиарда кубически километра, не е изненадващо, че думата „океан“ започва да означава нещо, което е огромно или в неопределено количество: тази употреба се появява за пръв път през 1590 г. в епичната поема The Faerie Queene от Едмънд Спенсър. В нея авторът споменава Либийско море, което е част от Средиземно море, като с думата „океан“ се описва необятната морска шир.

И накрая, 6 десетилетия след използването на термина в смисъл на нещо огромно и необятно, той започва да се употребява в по-философски и екзистенциален смисъл като част от израза „океанът на съществуването“. Разгръщайки концепцията за природния закон и епохата на Просвещението по време на Гражданската война в Англия, Натаниъл Кълвъруел през 1651 г. в серия от проповеди, събрани в творбата An Elegant and Learned Discourse of the Light of Nature, обяснява просто, но много задълбочено: „Всички същества са част от хоризонта на душите… Душата може да вземе няколко капки от съществуването, а може да вземе и много от океана на съществуването.”

Когато става въпрос за важността на тези гигантски водни маси, ние сме само на прага на осъзнаването на значението на този огромен ресурс, а в сравнение с масовата употреба на термина, това е просто капка в морето, или по-точно – капка в океана.