02.01.2019

Оптимизъм / Optimism

Оптимизъм / Optimism – Дума на деня – EVS Translations
Оптимизъм / Optimism – Дума на деня – EVS Translations

След отпразнуването на Коледа и настъпването на Новата година, сме изпълнени с днешната дума. В Действие I, Сцена III на пиесата си The Foresters, Алфред Тенисън пише: „Надявам се, че усмивките на прага на идващата година шепнат: „Тя ще бъде по-щастлива“. На прага на 2019-та ние не само се надяваме тя да донесе повече щастие на нас и на хората, които обичаме; но и сме изпълнени с чувството, че всичко ще се развие в положителна светлина. Това е едно необуздано чувство на оптимизъм, но какво точно означава това и откога сме си създали подобна нагласа?

Да започнем със самия термин – optimism навлиза в английския език чрез френската дума optimisme, която пък произлиза от модерната латинска дума optimum и означава „висше благо“. Въпреки, че е обичайно да смятаме, че нашата дума има само положителен смисъл, тя всъщност навлиза в езика чрез философските идеи на Готфрид Вилхелм фон Лайбниц, който стига до заключението, че действителният свят е бил създаден от всички възможни варианти, защото е в състояние да произведе най-доброто с възможно най-ниската цена на злото. Думата се появява за пръв път през 1809 г. в творбата Letters from a Late Eminent Prelate to One of His Friends (Писма от един покоен виден прелат до един от приятелите му), написана от епископ Ричард Хърд, който включва писмо от 1759 г., написано от приятеля му, епископ Уилям Уорбъртън, където пише следното: „Идеята е да се осмее оптимизмът, но не този на папата, а на Лайбниц.“

Ако всичко това звучи твърде вълнуващо, абстрактно и философско, то е, защото то наистина е такова; но за да не навлизаме прекалено надълбоко в теологията и философията, нека възприемем понятието просто като противоположност на песимизма, означаващ възможно най-лошия сценария.

Освен това, ако се вгледаме в контраста в творбата на Робърт Саути от 1797 г. Letters written during a short residence in Spain and Portugal (Писма, написани по време на кратък престой в Испания и Португалия), можем да видим, че оптимизмът се основава на сравняването на Испания, която е далеч от идеала, с нещо, което я превъзхожда: „Португалия е най-добрата част от Испания… Толкова за красотата и оптимизма на Португалия.”

Като тръгва от идеята за нещо, което е възможно най-доброто и стига до нещо, което е сравнително най-доброто, много скоро думата започва да се употребява в смисъл на надежда и очакване на най-доброто, което може да се види само 20 години след Саути в творбата на Мария Еджуърт Tales of Fashionable Life (1812 г.), където тя пише: „Тя каза: „Жените не винаги имат свободата на избор, затова от тях не може да се очаква да владеят мощта на отказа“. И майката, доволна от удобния си оптимизъм, влезе в каретата.

Вече сме наясно с дефиницията на думата и еволюцията в употребата й, но какво ни прави оптимисти дори когато знаем, че не би трябвало да сме такива? Например, понеже сме реалисти, повечето от нас знаят, че членството в новия фитнес клуб и новата диета не са устойчиво решение, тогава защо сме оптимистично настроени? Оказва се, че не само нашето съзнание е предразположено към оптимизъм, но може да се говори много и за силата на положителното мислене. Като дискутира темата, сайтът Curiosity.com отбелязва следното: „Науката и медицинските специалисти са открили, че оптимистичното състояние на ума понижава стреса и може да подобри физическото благосъстояние. Проучванията показват, че при пациенти с животозастрашаващи или терминални заболявания, онези с по-оптимистична нагласа са по-склонни да следват препоръките на лекаря, когато става въпрос за промяна на начина на живот, за да се намалят бъдещите рискове. Обратно – пациентите с негативна нагласа са по-склонни да се поддадат на болестта в рамките на месеци след лечението, отколкото по-оптимистичните пациенти.“

С настъпването на Новата година имаме шанс за ново начало и трябва да бъдем оптимисти за постигането на целите ни, но при оптимизма, както и при всяка диета или фитнес програма, ключът към успеха е в умереността.