Палмовото масло съставя почти 1/3 от световното производство на растителни масла и има причина за това – то има много и разнообразни приложения в нашето ежедневие − от олио за готвене, през употребата му в сладкарството като главна съставка в кремовете, които не са на млечна основа и маргарина, до козметиката (в шампоани, кремове, червила), домакинските почистващи препарати и дори индустриалните смазочни материали и биогоривата.
За съжаление нарастващото търсене на палмово масло в световен мащаб има екологична цена и е за сметка на биоразнообразието и екосистемите в страните, където се произвежда.
Като се имат предвид най-големите производители, Индонезия и Малайзия, които произвеждат 85% от цялото палмово масло, произведено в света за сметка на обезлесяването, изменението на климата, жестокостта към животните и нарушенията на правата на човека, производството на палмово масло критично се нуждае от устойчиви мерки. Ето няколко примера: понастоящем една трета от всички видове бозайници в Индонезия се считат за критично застрашени, като повече от 90% от местообитанията на орангутаните са вече унищожени; обезлесяването доведе до това Индонезия да стане един от най-големите излъчватели на парникови газове в света; палмовите насаждения в Югоизточна Азия са известни с лошите условия на труд, включително и детски труд − и това са само някои примери за последиците от неустойчивото развитие, което е следствие от производството на палмово масло.
И докато историята на палмовото масло ни връща най-малко 3000 години пр.Хр. назад, европейците научават за неговото съществуване едва през 15-ти век (думата palm е въведена векове по-рано като заемка от латински), от писмени сведения на европейски пътешественици до Западна Африка, като първият британски автор, който описва неговата употреба е Самюъл Пърчис, пътешественик „от креслото“, във втория том на неговия труд His pilgrimage: History of the World in Sea Voyages and Land Travels by Englishmen and others(1625): „Някои палмови дървета…имат плодове, които растат на гроздове, големи са колкото сливи и са оранжеви на цвят. Тези гроздове се белят на камъните и от тях се прави масло, което те наричат Palm Oil (палмово масло)“.
През следващите векове червеното палмово масло (цветът е в резултат от високото съдържание на бета каротин) се превръща във важен елемент от изграждането на търговската мрежа между Новия и Стария свят.
Освен това индустриалната революция във Великобритания предизвиква огромно търсене на палмово масло за производството на машинни смазочни материали, свещи и супи, както е записано през 1870 г. от Джон Йейтс в неговата The natural history of commerce (Естествена история на търговията): „Палмовото масло се използва в Англия основно в производството на жълт сапун…“
Първите европейски плантации се появяват в Централна и Западна Африка в началото на 19 век, а професията търговец на палмово масло процъфтява. В творбата си The forest and the field (1874 г.) Хенри Астбъри Левесън пише следното: „Моите спътници [при пътуване до Западна Африка през 1861 г.] могат да бъдат класифицирани в следните категории: търговци, известни обикновено като „контрабандисти на палмово масло“.
Първите насаждения в търговски мащаби се появяват в Югоизточна Азия през 20-те години на 20-ти век и водят до генериране на над 65 млрд. долара приходи в наши дни и до глобални призиви за предприемане на мерки за устойчиво развитие.
И докато замяната на палмовото масло с други растителни масла в крайна сметка би имало подобно екологично и социално въздействие и в никакъв случай не е решение, клиентите имат възможност да избират продукти, които съдържат сертифицирано устойчиво палмово масло, произведено в съответствие с критериите, определени от Кръглата маса за стандарт за устойчиво палмово масло (RSPO).
