Ако сте чели, гледали или слушали каквито и да било новини през последния месец, без съмнение сте запознати с днешната дума. Всъщност, вероятно сте я чували повече пъти, отколкото би ви се искало. Освен, че ни напомня настоятелно да си мием ръцете, да използваме дезинфектанти и маски за лице, за дума, която се среща толкова често, изглежда има сериозно разминаване между употребата й и реалното й значение. И така, какво представлява пандемията; освен това, какво я отличава от епидемията или сезонните болестни огнища?
Думата pandemic произлиза от гръцката pandemos, от наставката pan (със значение „всичко, изцяло, напълно“) и кореновата дума demos (със значение „хор, народ“) и се появява за пръв път в английския език през 1666 г. в творбата на Гидиън Харви Morbus Anglicus, or The Anatomy of Consumptions, където, дефинирайки понятието като заболяване, разпространено на обширна територия и засегнало голяма част от населението, той пише: „Някои заболявания по-сериозно засягат дадена страна, затова такива болести се наричат епидемия или пандемия.“
И макар че нашият термин се използва основно във връзка със заболявания – като дори се употребява като съществително – има случаи, в които е бил използван в по-буквален, общ смисъл, като в романа на Аделин Уайтни The Other Girls (1873 г.), където авторката просто използва термина в смисъл на нещо универсално или често срещано („Това е абсолютно изключение; то никога няма да се превърне в пандемия.”) и в поетичните творби на Пърси Шели, който, превеждайки диалога на Платон „Пирът“ през 1822 г., превежда думата в смисъл на „физическа или чувствена любов“ („Онзи любител на пандемията, който обича по-скоро тялото, отколкото душата, е достоен за презрение.”).
При положение, че думата е така тясно свързана с болести, какво точно представлява пандемията? Най-общо казано, за разлика от малък скок на броя на заболяванията в малък район (огнище на заболяване) или заболяване, което се разпространява в по-голям географски район (епидемия), пандемията обикновено се смята за епидемия, която се е разпространила в много държави и региони и е извън контрол. В по-технически смисъл обаче Световната здравна организация определя началото на пандемия (фаза 5) като: „Същият идентифициран вирус предизвиква трайни огнища на ниво общност в поне две държави в един регион на СЗО.“, докато Центърът за профилактика и контрол върху заболяванията използва 3 критерия: тежко заболяване, което потенциално води до смърт; трайно предаване на инфекцията от човек на човек; и разпространение на вируса в световен мащаб.
Интересното е, че макар през последния месец мнозина да наричат разпространението на коронавируса пандемия, Световната здравна организация го нарече пандемия едва вчера (11 март) въз основа на броя на случаите извън Китай, които са се увеличили 13 пъти през последните две седмици и почти 120 000 регистрирани случаи в над 110 територии по света. (Разбира се, ако се вгледаме в исторически план в мащабните поражения от такива пандемии като испанския грип, туберкулозата, едрата шарка, жълтата треска, морбили, тиф и ХИВ / СПИН, които донесоха на човечеството несметни страдания и смърт, може би е най-добре медицинските власти да са малко по-колебливи при използването на термина от медиите).
На пресконференция в Женева вчера, генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейсус каза: „Пандемия не е дума, която да се използва леко или небрежно. Това е дума, с която, ако бъде злоупотребено, може да причини нерационален страх или приемане, че борбата е приключила, с което да доведе до ненужно страдание и смърт.”
