06.11.2015

Парка / Parka – Дума на деня

Внимание, няма да говорим за разходка в парка в топъл есенен ден, а за артикул от зимния гардероб, който все повече започва да се налага в българския език с оригиналния си термин в конфекцията – „парка“, а не с безличното „яке“. В интернет например можете да срещнете десетки предложения за „парка с качулка и подплата“. Така че, след празника Хелуин, който за мнозина означава начало на зимата и навлизане в духа на Коледните празници, е много уместно да поговорим за тази топла и удобна дреха.

Някои от нашите читатели, които следят редовно поредицата ни Дума на деня, вероятно си спомнят, че вече сме споменавали името на човека, който за пръв път е въвел думата parka в английския език. Да, разбира се, че това е Самюъл Пърчис в неговата History of the world (История на света), в която през 1625 г. той описва парката като типична връхна дреха, носена от ненецкото племе самоеди. Това е племе, обитавало района на Арктика, а терминът от векове се използва в Русия за някои местни племена в Сибир. (Днес думата самоед предизвиква съвсем друга асоциация – снежнобялото куче самоед, а с такива кучета, нека припомним, са извършвани всички арктически експедиции.)

Истинските създатели на дрехата парка са инуитите, племе от ескимо-алеутската група, което населява арктическите области на Гренландия, Канада и Аляска.

Първоначално парката е била правена от кожата на северния елен карибу или от тюленова кожа, намазана с рибено масло, за да стане водоустойчива.

Името на дрехата, която осигурява защита от вледеняващите полярни условия, произлиза от езика на нанетите (племе, което е част от групата на самоедските народи) и означава „животинска кожа“.

Създателите на масивната връхна дреха, инуитите, имат различни думи за мъжка и женска парка, както и за различните части на парката.

Любопитно е, че парката обикновено е била носена от жени и е включвала джоб за бебето и качулка, обшита с кожи.

Първоначално парките са били правени от птичи кожи и пера (инуитските жени са познавали много добре тънкостите на направата на дреха от малките по размер птичи кожи), както пише английският историк Уилям Кокс в труда си от 1780 г. Account of the Russian discoveries between Asia and America (Описание на руските открития между Азия и Америка): „Жителите на Аляска носят палта (парки), изработени от птичи кожи“.

В западната култура парката става популярна благодарение на облеклото на американските военни през 50-те години на 20 век – прочутата N-3B парка „шнорхел“, използвана от самолетни екипажи, разположени в зони с изключително ниски температури (парките са били разчетени да осигуряват защита до температура от минус 51 градуса!). Военната парка е била изработена от найлон и вълна и се е закопчавала с цип над носа, което ограничавало донякъде възможността да се чува и вижда.

Моделът осигурявал топлина, а дължината на дрехата я направила подходяща за съвременния силует и перфектна при карането на мотор. През следващото десетилетие парката е високо оценена от британската поп култура и много скоро е възприета от много западноевропейски младежки градски субкултури.

Парката си е спечелила достойно място в историята на поп културата, но най-вече си остава безценна зимна дреха, чиято мода никога няма да отмине.