25.09.2013

Пътя на коприната / The Silk Road or the Silk Route – Дума на деня

Пътищата свързват. Хора, индустрии, нации. Изразът “Пътя на коприната” е използван за пръв път в английския език в книгата със заглавие “История на пътя”, написана от геолога Джон Грегъри през 1931 година. Пътят на коприната е споменат на английски малко преди това, но не привлича вниманието. Става интересна тема за руските географи, но не и за някой друг.
Пътят на коприната е история за хора, търговия и държави. За пари и просперитет. На какъвто и език да я разказваме. Но във времето, когато английският език става най-разпространеният език в света, пътят вече не се използва, така че историята остава неразказана на английски.

В труда си “Богатството на нациите”, превърнал се вече в класика, Адам Смит пише през 1776 година: “Китай отдавна е една от най-богатите, ще рече, една от най-плодородните, най-добре обработени, най-трудолюбиви и най-гъсто населени държави в света. Изглежда обаче, че от дълго време е в застой”. За Запада това е било истина. От времето на Марко Поло европейците са пътували до Китай по море, не по суша. И това остава така години наред. Кога западните хора започват да се интересуват от Китай? И по-точно от Пътя на коприната? Както се случва много често, те започват да проявяват интерес, едва когато разбират, че могат да извлекат изгода.