Въпреки че ползването на обществен транспорт е широко разпространено явление за работещите в съвременния свят, английският глагол to commute съществува от много отдавна в английския език, но е имал различно значение.
Глаголът commute произхожда от латинската дума commūtāre. Com означава „заедно“ или „изцяло“, аmūtāre означава „променям се“ (оттам произлиза и глаголът to mutate (мутирам, видоизменям се)). В книгата на Сър Томас Стафорд от 17 век „Pacata Hibernia. Ireland appeased and reduced“ (1633 г.), думата commute се появява за пръв път в писмена форма в английския език: „Мога да пренасям (commute)..пари от Англия и да ги обменям в пари по новия ирландски стандарт“. В случая глаголът commute съдържа идеята за замяна на едно нещо с друго.
През 1906 г. модерното значение на глагола commute се появява в Обединеното кралство във вестник The Daily Chronicle, където журналист описва американското явление пътуване до работното място: „Има много бизнесмени, които на практика разделят времето си между Ню Йорк и Чикаго и се придвижват (commute) (американския термин за купуване на карта за транспорт)“ (25-ти февруари). Думата отново се появява през 1937 г. в издание на вестник The Times, отново във връзка с американския начин на живот: „Малки къщи в провинцията, от които хората пътуват (commute) до Ню Йорк, като използват влак на отиване и на връщане“.
Въпреки че много рядко е приятно занимание, а често е направо скучно, пътуването до работното място в чужда страна може да представлява чудесна възможност да опознаете нейната култура и ежедневието на нейните жители. В лондонското метро тълпи от хора използват the tube (тубата), както му казват галено, което потраква, докато се провира из тъмни, мрачни тунели, повечето от които са построени в края на 19 век. От време на време всички пътници са призовавани да слязат на някоя спирка по неясна причина. Отмяната на влакове, закъсненията и учтивите покани да слезете, са обичайна практика за стила на функциониране на лондонското метро. В ден, в който персоналът на влака стачкува, настъпва хаос и хората се блъскат с лакти и юмруци, за да се качат на автобус, който да ги стовари някъде в околностите на работното им място. Тези дни на стачка изваждат наяве най-лошите страни на лондонските пътуващи, но борбата със зъби и нокти да се доберат до транспортното си средство е нещо типично за пътниците в Токио. Хората може и да създават впечатление, че се редят чинно на опашка, но отворят ли се вратите, тълпата се втурва без задръжки, готова да премаже всеки по пътя си. Не е необичайно да видите японски чиновник (наричат ги „бели якички“), чиято ръка е буквално притисната между вратите на метрото, а куфарчето му виси отвън. Тогава се появява човек от охраната на метрото с безукорно бели ръкавици, издърпва вратата да се отвори и любезно побутва чиновника да свие максимално тялото и принадлежностите си, за да се натъпче в препълнения влак. Тези влакове преминават с висока скорост през града, а лицата на пътниците са залепени на прозорците с примирено изражение.
За жените пътнички в японските влакове има специални вагони „само за жени“, защото скупчването на много хора в малко пространство дава възможност на перверзниците да се възползват от уязвимостта на жертвите си (Знам, че тук има една ръка, но не мога да се обърна, за да видя чия е…). В тези влакове винаги е съвсем тихо, защото, за да бъде по-комфортно, има забрана да се използват мобилни телефони. Така изглежда пътуването в Токио. Любопитно е, че наскоро депутатите в британския парламент дискутираха необходимостта от въвеждане на вагони „само за жени“ в метрото в Обединеното кралство, но като имаме предвид оплакванията, че не се решават основни транспортни проблеми, този план вероятно никога няма да види бял свят.
